Блогът на filosofNikolov :: НАУКАТА ФИЛОСОФИЯ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.07.2010 18:16 - НАУКАТА ФИЛОСОФИЯ

Автор: alniko Категория: Технологии

Прочетен: 982 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.07.2012 17:36

      Това, което се преподава като съвременна философия, представлява позорно абдикиране на философията от стойностната наука.          Ако трябва да бъда съвсем ясен, а мисля, че в случая това е наложително, лично за мен четенето на съвременни гледища за същността на философията представлява тъжно занимание. Не мога да се отърва от чувството, а и негодуванието, че стоя изправен пред, по-скоро, нещо като научни недоразумения, отколкото прояви на сериозно и задълбочено осмисляне на нещата. Считам, че нито философският социум, от една страна, нито гилдията на учените от частните науки, от друга, са на точните позиции по въпроса.
           Не съм сигурен дали днешните философи са наясно с почти всеобщото пренебрежително отношение, извън техните среди, разбира се, към философстването като научна дейност. Времената вече са други. На почит са стремежите към уточняване, обективизиране, прецизност на знанията, към решаване на точно определени научни задачи. Тачи се конкретиката – за всичко и навсякъде. И с пълно право.
         Докато философията, изглежда, не осъзнава тази реалност, продължавайки да намира красотата на своите дискусии в страненето от точните отговори, в търсенето на висши абстракции, в разкриване на някаква, нейна си, "множественост" на истините и тем подобни чудати асоциации. И понеже мисленето в колкото се може по-отвлечени форми си е трудна работа, както и излагането му в рамките на една, що годе прилична, логика, се прибягва, наред с употребата на нечувани термини, още и до промяна на понятийното съдържание на думите. Така от нас, редовите мозъци, фактически се изисква да проумяваме и да славим разни, доведени до безсмислици, словосъчетания. Ето един, случайно попаднал ми, такъв пример от мрежата:
       "Философията е наука, изучаваща закономерността на съществуването и развитието на цялостта между природата, обществото и човешкото съществуване, която цялост, изгражда тяхното единство, а то, от своя страна, доведено до тъждество, е основа за самостоятелното им съществуване и функциониране, по силата на което различие, се достига до ново единство между тези противоположности, но вече на различно     равнище, задавано от новото им тъждество."   http://mojsei.blog.bg/technology/2007/09/29/filosofiiata-kato-nauka.115213    Че умът има способността да се вихри безпрепятствено и в битието, и в небитието, това всеки го знае. Тук мисълта обаче очевидно се е престарала в правенето на шеметни лупинги, забравяйки всъщност защо е започнала този полет. От километри е видно, че тези изречения не са никакво определение на философията като наука...и също, че представляват отявлен алогизъм. Кому е нужно, питам се, такова объркано, тежко за подреждане пустословие? Авторът навярно се гордее с това си "постижение", но, ако трябва да защитава неговата истинност, ще се окаже, че трябва да обяснява необяснимото. И този род работи не само че не се критикуват, а напротив, получават ласкави отзиви. Защо това е така можем да си обясним, ако хвърлим кратък поглед на философското знание, което официално се преподава:            "Философите стоят далече от тривиалността, защото за тях вечните въпроси нямат вечни отговори. Те са учени, които не се боят да проблематизират очевидни неща и така да рушат устоите на конформизма в мисленето. Един от белезите за научност на философията се състои в категоричния отказ да се даде готова, еднозначна, изчерпателна и безпрекословна формула за окончателно решение на вечните проблеми." (Кючуков Л., Сивилов Л., Денков Д. – Философия, С. 1991) При четенето на подобни схващания, трезвомислещият човек неминуемо започва да се пита накъде отиват и докъде могат да стигнат тези "префинени" умове. Нима трябва да се счита за висша еманация на научност прокламираният от тях, напълно неуместен за днешното време, похват да се върви към предел на неопределеността на изказа (другото, видите ли, е проява на тривиалност), както и противопоказното за всяка наука стремление по никакъв начин да не се признава еднозначност на оценките и решенията? Нима не са уродливи твърденията, че за крайна научна цел трябва да се взема поголовното дезертиране от формите на категоричност? Все в този дух, ако елегантността и изяществото на мисловния процес се състоят в заемането на чисто теоретични позиции, в неясната мотивация да се създават някакви си там разкрепостени, отърсени от всякаква догматика, логични схеми против ординарната системност, и още, ако трябва да се изпитва интелектуална наслада не от позитивните нагласи и заключения, а от хипотетичните възможности за тяхното оспорване и разрушаване, от "творческата" треска да се отхвърля всичко общоприето, независимо правдоподобно или не, изобщо, от търсене на смисъла на философстването в многообразието на интерпретациите и прочие панически бягства от каквато и да е форма на конкретност, то тогава как да гледаме на вече установената както частнонаучна, така и философска законност? Реторични въпроси, провокирани от практиката напълно освободеното мислене, неподвластно на никакви ограничения, да се проповядва като, едва ли не, най-сетне осъзнато, ново философско амплоа и поле за творческа изява. Всъщност тези "модерни" разбирания говорят единствено за, своего рода, поредица от профанизирани представи за научна дейност, породени от неспособността на философите да се справят с отишлите далеч напред нови научни реалности. В същото време за специализираните науки, векове наред силно респектирани от философията и водещи се по нейните жалони, всички тези философски пренастройки вече представляват неприемливо сътворяване на мисловни конструкции, нямащи нищо общо с действителността от факти и човешки опит. Възприемат се като фриволни, илюзорни странствания на съзнанието, които нито изхождат от доказуеми основания, нито в развитието си се придържат към вече известните твърди опори. Съгласно разсъжденията на частнонаучния елит, носещи известна доза правдивост, така поднасяните им съвременни философски продукти са неподлежащи на практическа или теоретико-експериментална проверка, и значи, като невъзможни за преценка по отношение на своята истинност, те са без каквато и да е познавателна стойност. Явяват се някакви метафизични занимания, демонстрации на майсторлък в реденето на думи с мъгляво значение, безполезни игрови постановки-философщини, измислящи си цели и гонещи постижения извън същината на науката и затова заслужаващи порицание, нежели позорно заклеймяване като патологично отклонение на умствената активност, паразитно функциониращо върху иначе стройната постройка на научните търсения. И т.н., и т.н. все по-невъздържано саркастични бележки по адрес на самото съществуване на явно изпадналата в безтегловност днешна философия. И така, що за научни характеристики са тези на философската дейност, след като са толкова податливи на тълкуване, незачитане и отхвърляне? Сиреч, когато говорим за философия, трябва на първо място изрично да разберем какво представлява този род знание. Философията наука ли е както всички останали, със свой дял и запазено място в човешката познавателна практика, или на нея се пада само участта да играе разни наукоподобни роли, като израз на неограничените способности на съзнанието да импровизира? И, в същото време, ако тук наистина става въпрос за наука, каква е нейната специфика, в какво се състои нейната отлика от всички останали? Защо тя единствена е под съмнение, с все още неизяснена самоличност и с неприемани или половинчато признавани законодателни функции? Случайно ли се е появило такова всеобхващащо направление в мисленето, един вид, като приумица и начин на изява на човешката субективност, или е следствие от някаква обективна необходимост? Дали пък не става въпрос за все още незнайно забавление, да не кажа заболяване, на ума (не липсват и такива изказвания)? Поставям въпроса така директно и с острота, защото веднъж завинаги трябва да стане ясен статута на това изначално човешко начинание, дало през вековете не една и две мисловни разработки на върхова висота – идеи не просто с непреходно, а с програмно значение за познанието. Именно затова правилният подход тук е изследването да се започне със самата същност на познавателния процес, откъдето безапелационно да се установи има ли място философията в него и, ако има, какво точно е то. Т.е. да се стигне до решение с доказателствена стойност. Направо на темата, всеизвестен факт е, че корените на философстването водят началото си още от зората на човешката цивилизация в лицето на интуитивните опити да се разсъждава върху произтичащите в природата процеси и явления по пътя на възможно най-общите представи, каквито представляват обожествяванията на техния произход. Тъкмо тук възниква въпросът защо изобщо се появява такава нужда от търсене на обобщени причинни връзки за случването на нещата. Тъй като проучването за стигане до съответен отговор е изключително сложно и трудоемко, ще дам заключението наготово, а именно: На определен етап от развитието мисленето неминуемо отива към обобщения, защото познавателният процесът не възхожда монотонно последователно от познанието на единичното към познание на общото, а непрестанно прескача от едната зона в другата и обратно. Още по-конкретно, защото ходът на познавателния процес обективно предначертано се разгръща по винтова линия, при което съзнанието, фигуративно казано, ще-неще, е принудено периодично да засилва офанзивата си ту в областта на единичното, частнонаучното законодателство, ту в областта на общото, философското такова. С една дума, философският поглед върху нещата се явява неотделима, органична част от възвратно-постъпателното движение на процеса. Появата на философията е обективно обусловена. Без философия няма и не може да има познание. (Николов А. - Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, стр.58-71)          Това принципно положение е от изключителна важност. То ни дава да разберем защо до ден днешен философията винаги неотменно е заемала достойно място в познавателния процес, формирайки значителен дял от неговите стойностни отражения. И защо нейните проявления са ставали на приливи и отливи. Също така от него разбираме, че, по всяка вероятност, сегашният период на частнонаучен възход е към своя залез (белезите са наблюдаеми от няколко десетки години насам) и е дошло време за нова философска експанзия, за нов поглед над обективитета откъм общото. Всичко това, разбира се, без претенции за пълнота и прецизност, но в плътно следване на принципните очертания на познавателната практика. Ето няколко основни положения, касаещи процеса на познание, които трябва да бъдат ясно осмислени от всеки добре образован интелект: 1) Обективната реалност, респективно, линията на нейното развитие, е една единствена. Съответно, една единствена е и истината за нея. 2) Обективната реалност се проявява чрез двете си противоположни страни: а) материалната – в лицето на природата, нежива и жива, последната включваща в себе си човека и обществото и б) идеалната – в лицето на човешкото съзнание, с производни общественото съзнание и процеса на познание. 3) Зад понятието "наука" стои само онази мисловна дейност, която изследва закономерностите на обективната реалност във всичките й аспекти. И така, философията, като неотменима част от процеса на познание, е призвана да отразява обективитета откъм най-общите му основания. В тази, намираща се на дълбочина под повърхността на нещата и затова по-трудно достъпна, област също кипи пълноценен живот. Живот, подвластен на закони, задаващи и дирижиращи генералната посока на всеобщото развитие. Тук интелектът изпитва обективна нужда от подходящ способ, с помощта на който да извади този живот и тези закономерности наяве, на показ, на всеослушание и по този начин да ги предостави в полза на цялото познавателно дело. За целта той изнамира философията. Така тя се оказва незаменим инструмент за постигане на дълбочинно познание като част от общото такова. Ето защо, без никакво съмнение, философията е наука в пълния смисъл на думата. Другояче казано, философията е науката, чиято задача, цел, грижа, отговорност е да разкрива най-общите закономерности на природата, ведно с човека и обществото, и на човешкото съзнание, с общественото съзнание и процеса на познание. Същият процес включва и изучаването на самото свое съществуване, на собствените си прийоми на разсъждаване и усъвършенстване. С една дума, включва и мисленето на самата себе си. По причина на този си генезис философията не просто може, не просто има потенциала да се произнася по всички черти на цитираните сегменти. Тя е задължена да го прави. Това й е работата...нейното предназначение, същинската й познавателна функция, нейната мисия. Както се видя, територията на философията в процеса на отразяване на действителността е обективно предопределена и не може по никакъв начин да бъде игнорирана. Тя заема широката полоса на цялата, да я нарека нагледно, отдалечена, задна страна на отразяваното поле "единично-общо", докато другата, близката, предната му част се явява обособена за съвсем тесните специални платформи на всички останали науки, възникнали и възникващи с предназначението да обслужват по-ниските степени на общност на посочените горе характеристики на обективитета. Това позициониране на философията спрямо другите науки я поставя в непосредствен допир с всяка от тях, поради което контактуването помежду им се явява обективно неизбежно. И понеже този допир е челен, по гребена на научната вълна, той значи се осъществява по линията на основанията и принципите. Или, оказва се, философията неминуемо има отношение към самата носеща конструкция на всяка наука, което прави несъстоятелни както нейните прояви на безразличие към съответната частна проблематика, така и тези на съзнателното й въздържане от коментари. Докато, в действителност, цялата тази фактология на взаимно контактуване отрежда на философията водещо положение в познавателното дело. В същото време е очевидно, че за частните науки не съществува никаква възможност за друга посока на напредване, освен тази на превземане на философските територии. Така те непрестанно местят условната граница все по-навътре в общото. При това положение на философията й остава един единствен път за развитие. Съвременните схващания и прения за нейно поведение в посока на неангажираност към формулиране на крайни заключения, де факто се явяват препоръка за философско отстъпление, за свиване, за оттегляне и дислоциране близо до крайната граница на философската зона. Това положение е принципно неправилно. Та нали за частните науки нагазването в тези непознати места е пълно с неизвестности. Докато за философията е обратно – тук тя плува в собствените си води. Следователно, противно на "авторитетните" указания за отбой, философията трябва да се нагърби с подпомагането на процеса на усвояване на новата материя. За целта тя се нуждае от обновление в посока на придобиване на черти от частнонаучния спектър. Т.е., наложително е тя да върви към все по-високи степени на непосредственост и конкретизация на своите досегашни и бъдещи постановки. В този смисъл всеки трябва да е наясно, че прословутото и превъзнасяно търсене нафилософски алтернативи всъщност е безплодно занимание? Такива не съществуват. Процесът на познание обективно следва своето колебателно движение около линията на абсолютната истина, асимптотично схождайки към нея. Сиреч, тъй като обективитетът е един, просто няма как в изправеното пред него огледало-съзнание да не се отрази също един, съответстващ му, образ, подлежащ на непрестанно избистряне и довеждане до все по-прецизен фокус от човешката теория и практика. Философският гений отдавна е рамкирал неговия основен изглед и е нанесъл повечето от съществените му щрихи. Така занапред остава тази картина само да се доуточнява, да се дорисува в детайлите. Казаното до тук не изчерпва въпроса за философията като наука. Продължавайки маниера на нагледно представяне, ще дам един още по-обобщен поглед върху същата материя.         Както вече имах повод да подчертая, принципното положение за съществуването на една единствена обективна реалност изключва каквато и да е възможност за многовариантното й интерпретиране, респективно за евентуална множественост на истините за нея (по никакъв начин не може да се подлага на съмнение въпросът за похода към абсолютната истина). С други думи, пред нашия изследователски поглед стои една даденост, разбира се, с цялото свое многообразие от безброй различни свойства – съдържания, връзки, отнасяния.... Това от една страна. От друга, философията отдавна е направила обобщението, че всички, присъщи на тази даденост, черти по същество не могат да представляват нищо повече от нейни качествени и количествени характеристики. Ето защо същото принципно разделение следва да притежава и отражателната, ерго познавателната дейност на съзнанието, както в нейното най-общо разбиране, така и в разнообразните й конкретни измерения. С една дума, предметът на изследване – обективната реалност – се изправя пред съзнанието в глобалните си два аспекта – като качество и като количество. Друго за познаване няма. Така погледнато, интелектът се труди единствено върху разкриването и изработването на качествени и количествени определения. Ето защо неговата дейност се явява и съответно профилирана. Ще я изложа по отношение на неживата природа, тъй като там разграничението е най-отчетливо: 1) За осветляването на обективитета откъм качествената му страна се появява философията (натурфилософията). Тя борави с чисто качествените характеристики на нещата, явяващи се под формата на съдържимо на понятията, без да се интересува какви конкретни количествени измерения стоят зад тях. 2) За осветляването на обективитета откъм количествената му страна се появява математиката. Тя борави с чисто количествените характеристики на нещата, явяващи се под формата на числа, без да се интересува какви конкретни съдържания (качества) стоят зад тях.
         Точно в тези две направления са и съвсем началните познавателни стъпки на човека. С тях, на пръв поглед, обективното цяло изглежда изчерпателно обхванато и изобразено. Но впоследствие възниква необходимост от по-пълното смесено отразяване на реалностите под формата на изучаване едновременно и на качествените, и на количествените им характеристики. С други думи, излиза наяве нов познавателен профил: 3) За осветляването на обективитета и откъм качествената, и откъм количествената му страна се появява физиката (частните науки). Тя борави както с качествените, така и с количествените характеристики на нещата. За целта си служи с така наречените физични величини, въплъщаващи в себе си едновременно и качествена, и количествена оценка. Естествено, тази нова, трета форма на научна инвазия се реализира прагматично, чрез частично навлизане в двете глобални направления, без интерес към отиване в дълбочините на философията и математиката.Тя е длъжна обаче да разкрива физическото съдържание на материалните образувания, явления и процеси. От нея се изисква да има грижата за отчетливото изпъкване на физическия смисъл на нещата и връзките между тях, за постигане на пълната им разбираемост. И там, където не успява в тази насока, както е, да речем, при Планковата константа, значи нещо не е съвсем наред. И ето сега, когато физиката осъществи напредък с дадено свое откритие, тя най-вече го регистрира като качествено-количествена зависимост във вид на съответна формула. Същата дава нагледно, като представа, облечения в точни количествени отношения физически смисъл на въпросната закономерност. И толкова. Тук разсъжденията извън тази рамка се считат за безпочвени (както е според всеизвестната реплика "Хипотези не измислям" на Нютон). За физиката оценката "откритата обвръзка е такава, защото такава се получава като резултат" е задоволителна.. Докато задачата на философията е да продължи да дълбае в търсене на все повече и повече обяснителни материали към дадената формула. За нея, а и за цялото познание, е от съществено значение да разбере защо добитото съчетание от физични величини е именно такова, а не някакво друго. Възможно ли е тяхно вариантно подреждане или това е единственото? Кои са причините да се получи именно тази комбинация? Изобщо, защо всичко е така, както е? От изложената най-обща познавателна връзка следва, че, що се отнася до неживата природа, изводите на философията, математиката и физиката трябва да се намират в пълен синхрон помежду си. За съжаление обаче почти винаги става така, че посоченото условие бива изпълнено в пълна мярка само за философията и математиката. Докато физиката непрестанно допуска разни несъобразности с философията, каквото е и днешното нейно състояние. Това несъответствие се получава или поради неправилното тълкуване на някои физико-математически решения, или поради грешки в тях, или поради изопачаване на самата математика
           И още нещо съществено. Очевидно философията и математиката, като развиващи дейност само на един, на собствения си фронт, са с възможности за значително познавателно изпреварване на физиката. Тази си способност те демонстрират непрестанно през вековете. И така, наличието на подраздел "философия на науката" е съвсем в реда на нещата и този род дейности – анализи, утвърждения, критики на частнонаучната продукция (последната често грубо погазва основни и необорими философски положения, което означава, че става въпрос за заблуждения, за измислици) са напълно по силите и възможностите на философията. Защото тя, преди всичко друго, е науката философия, притежаваща най-високата степен на всеобщност и значи имаща първенстваща роля в процеса на познание. Зад наименованието "науката философия" стои адекватно съдържание и този етикет не просто може, а е задължително да се постави на видно място и да се носи с подобаваща гордост. В крайна сметка, науката философия, без никакво колебание, трябва отново да получи признанието, което заслужава, и да се възкачи на полагаемото й се високо почетно място.
____________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)

Нагоре