Това, което се преподава като съвременна философия, представлява позорно абдикиране на философията от стойностната наука. А физиката е пълна с небивалици.

Не само от материалистическа гледна точка, но и като конкретна физика, за осъществяване на вълнообразно движение са необходими и достатъчни две условия: 1) да е налице прекъсната силова (еластична) среда и 2) да е налице причинител (източник) на колебателно движение (осцилатор). Към двете точки са наложителни кратки пояснения.

По точка 1, зад определението "прекъсната еластична среда" стоят няколко важни аспекта на обективитета. Дадено пространство, за да е прекъснато, трябва да се състои от отделни частици. Но това изискване не е достатъчно. Нужно е още около всяка частица да има празно място за преместване, защото, ако стоят плътно прилегнали една към друга, ще образуват моноблок и качеството "прекъснатост" няма как да се реализира (все едно, че не е налице).

От друга страна, същото пространство, макар и изпълнило указаните изисквания, за да се изяви като "среда", трябва да е абсолютно еднакво – еднородно и изотропно – във всички направления (иначе няма да е равновесно; ще започне да "дърпа" в една или друга посока). Това обстоятелство води към ограниченията, първо, всички частици да са с абсолютно еднаква размерност, и второ, да са без възможност за произволно скупчване на произволни места.

Забраната за скупчване се реализира чрез наличната силова организация на средата, която навярно произтича от възникващата единна сила на привличане между противоположностите "материална частица"-"идеално празно" около нея. Ето защо, от тук нататък, та чак до живата материя като най-висша форма, всяко проявление на битието се получава с двояка, материално-идеална силова същност, по който факт не може да има никакъв спор.

С една дума, прекъснатата еластична среда (полевата материя) формира пространство от абсолютно еднакви и еднакво напрегнати силови линии. Именно в тяхната хармонична устроеност (еднакви разстояния между еднакви частици) можем да видим прототипът на естествения ред на числата, откъдето тръгва и самата математика.

Ако дори само на едно място се появи различие, цялата идеално подредена постройка става несъстоятелна. Равновесната организация на пространството се срива. Моментът на подобно компрометиране на симетрията съществува реално в полевата материя. Получава се в резултат на прехода от движение към покой и води до така наречения "голям взрив". Същият възстановява хармонията, връщайки отново движението и равнопротивопоставения вид на полето.

Със своето устройство силовите линии формират точно определени характеристики на полевата среда, именно които лимитират скоростта на разпространение на вълните в полето и постоянството на тази скорост. Както, впрочем, е и при вълните във всяка друга среда (газообразна, течна, твърда).

Следват необходимите обяснителни бележки и по точка 2. Най-общо казано, осцилаторът представлява някакъв инициатор на циклично движение, смущаващо покоя на средата. В този смисъл това действие е чиста физика, а още по-конкретно, е чиста механика (вибрации в газообразни, течни и твърди материи, трептене на молекули, атоми, електрони, атомни ядра...).

Осцилаторът раздвижва средата, като принуждава стоящите непосредствено до него частици да трептят около равновесното си положение в пълен синхрон с него. В резултат по силовите линии започват да се разпространяват нестихващи вълни.

Специално обръщам внимание върху механизма на раздвижване, защото, ако характеристиките на средата са определящи за скоростта на вълните по нея, то, на свой ред, характеристиките на осцилатора дефинират физиката на тези вълни. Параметрите на трептене на частиците, а оттам и параметрите на самите вълни, се явяват точно копие на параметрите на трептене на осцилатора.

Поради силовата природа на средата, осцилаторът употребява известно усилие, за да изведе стоящата до него частица от равновесното й положение. Извършва определена работа за преобразуване на нейната потенциална енергия в кинетична. В случая този факт живо ме интересува, тъй като тъкмо параметрите на вълната касаят нейните енергетични способности.

И така, пълното енергийно съответствие между вълната и осцилатора позволява енергетичният процес във всяка среда, включително и в полевата материя, да се изследва посредством енергетичният процес при осцилатора. За онагледяване на обясненията ще прибягна до тази възможност, с което преминавам към същността на проблема.

От само себе си се разбира, че трите принципа на полевата материя – пълното (частицата), празното (пустотата) и привличането между тях (силата), – освен изтъкнатите качествени оценки, трябва да имат и количествени такива във вид на конкретни измерения. Респективно, че, зад цялата изложена философия, трябва да стои точна физика. Тъкмо в тази посока са и следващите стъпки.

Както е известно, основите на квантовата механика биват поставени от М. Планк със заключението, че енергията Е на излъчването е пропорционална на неговата честота f (брой цикли n / за единица време τ)  по зависимостта:

 Е = h.f              [kg.m²/s²]  или  [j]   или  [w.s]                            (1)

От тук константата на пропорционалност h (Планковата константа) се получава с лишената от физически смисъл дименсия [kg.m²/s] или [j.s] или [w.s²]. Това обстоятелство е смущаващо. Лично у мен то провокира усещането за нещо нередно. И не само то...

Както вече уточних, става въпрос за периодичен процес в полевата материя. С цел изясняването му, ще приведа няколко примера с механични осцилатори, даващи дотолкова ясна представа за процеса, че мога убедено да отсъдя за коректността на възловата формула (1). Такъв подход, показах горе, е напълно правомерен. Независимо от естеството на периодичните процеси (механични, акустични, електромагнитни), тяхната енергийна ефективност следва да представлява една и съща зависимост, респективно една и съща дименсия. Да се допуска различие в това отношение е физически несъстоятелно. Но да започна съпоставянето на формула (1) с показанията от подбраните примери.            

Пример 1. Представете си хармоничния осцилатор "ДВГ" (двигател с вътрешно горене). За улеснение, нека агрегатът да е едноцилин­дров и двутактов (да има работен такт на всеки оборот). Също така нека "газта" е застопорена на максимално подаване на гориво, а неговото количество да е 1 литър. Пита се от какво ще зависи енергийната продуктивност на тази установка?

Отговарям, без да е нужно да се замислям. Енергията на осцилатора ще е функция единствено от химически енергийното съдържание на единия литър гориво. Нищо повече. Дали това количество гориво ще бъде изразходвано на честота 1000 оборота/минута (чрез спирачка на вала) или на честота 5000 об/мин няма абсолютно никакво значение. Енергията си е все същата.

При това, по задание (постоянна "газ"), горивото изгаря (енергията се освобождава) на абсолютно равни порции. Т.е. произведената енергия Е_n е равна на константната порция енергия Е₁ , добита от един цикъл (в един оборот), умножена по броя  на направените обороти n до пълното изгаряне на горивото.

Това ми позволява да направя полагането Е₁= h* – const. [kg.m²/s²] (нарочно обозначавам постоянната енергия Е₁ като константа h*, за да покажа пълното подобие на случая с този при Планк). Така формулата за енергията на осцилатора "ДВГ" добива напълно ясния като физика вид:

E_n = Е₁.n = h*.n     [kg.m²/s²]                                          (2)

Според направения разбор, респективно, според израз (2), честотата f няма място при разсъжденията за енергията (впрочем, знае се, че първоначално Планк предлага формула (1) само като работна версия). Тя дава отражение в друг аспект на колебателния процес. За изясняването му ще разделя с единицата време τ (в случая една минута) лявата и дясната страна на (2):

E/τ  = h*.n/τ   или  E/T = h*.n/T        [kg.m²/s³]                (3)

T = τ/n – период на колебанието      [минута]

 f  = 1/T = n/τ – честотата на процеса [обороти/минута]

Съгласно (3) енергията за единица време E/τ е равна на константата h*, умножена по броя на оборотите за единица време n/τ . И, понеже E/τ дава мощността N на процеса, а n/τ е неговата честота f , ще е в сила:

N = h*. f        [kg.m²/s³]  , съответно [ват], [киловат]        (3)

Равенство (3) дава да се разбере, че честотата f оказва влияние на мощността N на процеса. От него проличава и абсолютната физическа безсмисленост на така нареченото съотношение на неопределеност на Хайзенберг Е.Т = h , за разлика от произведението N.Т = h , известно на всеки от нас – N.Т е енергията E_n , която измерва всеки електромер в [киловат.час].

Пример 2.  Като споменах уреда "електромер", забележете, как той мери енергията. Понеже неговият диск се завърта на един оборот от точна порция енергия h* , то уредът просто брои оборотите n на диска и така калкулира преминаващата енергия E_n  . Сметката е елементарна – N.Т=E_n=h*.n .

Пример 3. До заключение (3) ще стигна и при малко по-детайлно решаване на процеса на осцилатора "ДВГ". Неговата енергийна продуктивност зависи от следните параметри:

S = πD²/4 – площ на буталото [m²] (D – диаметър на цилиндъра)

V = S.L = LπD²/4 – обем на цилиндъра [m³] (L – ход на буталото)

 

р – налягане на газовете [kg/m.s²]
F = р.S = рπD²/4 – сила, действаща в цилиндъра [kg.m/s²]    

n – брой на циклите на процеса (брой на оборотите на вала)  
τ – отчетна единица време                                      

 T = τ/n – период на колебанията

f  = 1/T = n/τ – честота на процеса [брой цикли/за единица време]                                      

При тези данни мощността N на цикличния процес е:

N = р.π.(D²/4).L.(n/τ)  или N = р.V. f  = F.L. f   [kg.m²/s³] или [w]      (3)

И понеже р,V, F и L са непроменливи величини, съм в правото си да направя следното полагане:

h* = р.V = F.L – константа    [kg.m²/s²] или [w.s]                     

Тогава за мощността окончателно се получава:

N = h*.(n/τ) = h*.(1/T)   или    N = h*. f           [kg.m²/s³] или [w.s]            (3)

От (3), в обратен порядък, следва изводът за енергията E_n на процеса за n цикъла и енергията E₁ за един цикъл, а именно:

E_n = N.τ  = h*.n     и     E₁ = h*       [kg.m²/s²]  или [w.s]                (2)

Тези резултати от примерния процес сочат, че енергията е кратна единствено на броя на изпълнените цикли, докато мощността N (енергията за единица време E/τ) е пропорционална на честотата f . Казано в прав текст, не енергията, а мощността зависи от честотата. Величината h* е константата на пропорционалност с дименсия на извършена работа и представлява произведената енергия E₁ от един цикъл на процеса. А h* е постоянна величина, защото нейната стойност се формира от предпоставените показатели на осцилатора: 1) непроменлива размерност (V и L) на модула бутало-цилиндър  и 2) непроменливо силово действие (р и F).

Пример 4.  Представете си осцилатора АК-47 (автомат "Калашников" – най-сетне да послужи за мирни цели). Отново се пита от какво ще зависи енергийната способност на този осцилатор? И сега отговарям, без да е нужно да се замислям. Енергията Е_n на осцилатора ще зависи единствено от химически енергийното съдържание Е₁ на един заряд (на един патрон), което, всеки знае, е постоянна величина h*, умножено по броя на зарядите (на патроните) n в пълнителя. Или и сега е в сила:

E_n = h*.n     и     E₁ = h*       [kg.m²/s²]  или [w.s]              (2)

Няма никакво значение дали тази енергия ще бъде освободена, примерно, с честота 1(един) изстрел в секунда или с честота 10 (десет) изстрела в секунда. Но пък, колкото повече изстрели за секунда дава подобен оръжеен осцилатор (колкото повече енергия освобождава за единица време), толкова той е по-мощен.

Пример 5. Представете си проводник, по който протича електрически ток (въпреки че това не е типичният осцилатор, примерът е показателен). Отново се пита от какво ще зависи енергийната ефективност на тока? Пак отговарям, без да е нужно да се замислям. Енергията Е_n на тока, преминаващ през дадено сечение на проводника, е равна на енергията Е₁ на един електрически товар (зарядът на един електрон), който, без никакво съмнение, е постоянна величина, умножена по броя на електроните, преминаващи през сечението. И тук, ако отнеса броя на електроните, преминаващи през сечението, към единица време, ще получа енергията на тока за единица време или неговата мощност.

Изводът, който се налага, е съвсем логичен. Всяка хармоничната вълна, водеща началото си от адекватен осцилатор, представлява n кратно повтаряне на един и същ постоянен цикъл. Съответно, нейната енергия Е_n ще представлява n пъти повторена постоянната енергия Е₁= h* на този цикъл – Е_n = Е₁.n = h*.n .

 В крайна сметка, окончателно си позволявам да издигна тезата, уверен в нейната правдивост, че, при вълновите процеси в полевата материя (както и във всяка друга среда), не енергията, а мощността е пропорционална на честотата.

Съгласно това положение, Планковата константа h се явява напълно детерминирана порция енергия в полевата материя. А обстоятелството, че същата полева материя е изходна субстанция, придава на константата h конкретния смисъл и дименсия на гранично дискретна, непроменлива порция енергия. Затова ще я индексирам не изобщо като Е₁ , а като предела E₀ . Или h = E₀  [kg.m²/s²] . И, съответно, изразът за енергията:

E = h.n = E₀.n    [kg.m²/s²]                                                          (4)

По-нататък нещата тръгват по реда на физическите връзки. Зад гранично дискретната непроменлива порция енергия h = E₀ следва да стои гранично дискретна непроменлива маса  m₀ . Това ми позволява да отида към крайно възможното елементаризиране на зависимостта за енергията E = m.c² на Айнщайн, а именно:

 E₀ = h = m₀.c²        [kg.m²/s²]                      (5)

Оттук величината на новата константа m₀ ще бъде, както следва:

m₀ = h/c²                [kg]     (c – скорост на светлината)      (6)

Сега, в съответствие с развитото фзико-философско схващане за точно определения порядък на прекъснатост на полевата материя, не ми остава друго, освен да припозная енергията E₀ или h като непроменливия енергиен заряд на една полева микроклетка, а масата m₀ като количеството материя, което представлява частицата в нея. Респективно, m₀ ще е масата на частицата, изграждаща единното поле.

С това напрегнатата микроклетка на полето беше "еталонирана" откъм съдържание на маса и енергиен заряд. Остават неизяснени нейната размерност – линейният размер на масата m₀ (на частицата) плюс този на прилежащото й празно, който обхват фактически представлява разстоянието R₀ между центровете на две съседни маси m₀ – и стойността на силата, генерирана от органично произтичащото противопоставяне в микроклетката.

Лесно е да се види, че до тези две величини не може да се стигне от енергетичната зависимост (5) на Айнщайн, защото тя е непълна, отразява енергията само откъм кинетичната (раздвижената) фаза на материята, е израз на максималното движение. Следователно същата енергия трябва да се представи в нейното потенциално състояние, от гледна точка на покоящата се фаза на материята, като енергия на максималния покой. Както е известно, това изразяване става чрез работата А₀=E₀, извършена от силата F₀ за преместването на масата m₀ на наличното разстояние R₀ , а именно:

А₀=E₀ = F₀.R₀        [kg.m²/s²]                                   (7)

Тогава пълното енергетично уравнение на материята ще е:

m₀.c² - F₀.R₀ = 0   съответно  m₀.c² = F₀.R₀                (8)

От уравнение (8) става видно, че скоростта c на вълната по материалната силова линия (струна) зависи от силата F₀, с която тя е опъната, и от нейната линейната плътност m₀/R₀=r₀ :

(F₀/r₀)^1/2 = c – скорост на светлината  [m²/s²]     (9)

Непосредствено от (8), (9) за силата F₀  ще е валидна зависимостта:

F₀ = c².r₀ = c².(m₀/R₀)                                (10)

От нея буквално прозира познатата формула за пропорционалност на силата F и ускорението а при произволна маса m:

F = m.а                                    (11)

Пак от (8), (9), (10), след умножаване и делене с r₀ , се получава първообраза и на емблематичната формула за силата на гравитацията:

F₀ = (c²/r₀).r₀² = (c²/r₀).(m₀/R₀).(m₀/R₀) = G₀.(m₀.m₀/R₀²)   [kg.m/s²]    (12)

Изрази (9), (10), (11), (12) говорят категорично за единния произход на всички сили. Що се касае до известният Нютонов закон за гравитацията (12), вече отчетливо личи неговият генезис. Със сигурност можем да твърдим, че притегателната сила F между две произволни маси m₁ и m₂ , с произволно разстояние R между центровете им, зависи от линейните плътности r₁=m₁/R и r₂=m₂/R , което автоматично обяснява и квадрата на разстоянието R . Т.е. зависимостта за силата на гравитацията с пълно право може да се запише и така:

F = G.m₁.m₂/R² = G.r₁.r₂                         (13)

Не по-малко значим факт е и дименсията на израза-константа G₀ :

G₀ = c².R₀/m₀                       [m³/kg.s²]                      (14)

Това е точно дименсията на прословутата гравитационна константа G . Тук съвсем ясно проличава, че тази константа не е една монолитна величина, а представлява съчетание от няколко константи, което хвърля светлина и върху нейната нищо не означаваща размерност.

От (14) става възможно определянето и на размера R₀ :

R₀ = G₀.m₀/c²                [m]                      (15)

С тези резултати основните показатели на полевата микроклетка E₀=h , m₀ , R₀ , F₀ , r₀  могат да се считат за постигнати.  
____________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2012  Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)

 

 

 

 

 

 

 

 

На базата на движението, като неразделна част от всобщата базова същност на Всемира, на Вечността има само един механизъм на изграждане и разгпраждане и той е структура срещу структура. На този вечен механизъм ,обоснован от вечността на движението се дължи цялото динамично, разнообразие във Всемира и всдичоко, което в него се намира, като реалност.

Признавате ли релативните ефекти, квантово-механичните явления, причинно-следствената обусловеност, диалектическата законност...?