При все че Светите книги са изпълнени с вълшебства, а академизмът – с релативно-квантови видения, в Природата не стават чудеса!!! Изтъквам го като ориентир за всяка научна пропедевтика и диагностика, трасиращ пътя към неимоверно трудното разкриване на дефекти в мисловно-отражателните конструкции (идеи и теории). А и предвид учените, които, изправени пред непосилни проблеми, творят или сладкопойно пригласят на шеметни доктрини, та чак до вярвания в извънприродни сили. Нека напомня, че вяра и наука не се връзват, са антиподи. За да няма спекулации, положих усилия да покажа защо и как тези непрестижни за времето ни напътствия са в сила до самата първична структура на материята. А произтичащата оттам законност се постарах да сведа до съвсем лесна за разпознаване симптоматика. До толкова елементарни зависимости, че всеки, който реши да ги игнорира, вече рискува да стане за смях.
       По-специално, с конкретни физикални разработки (а не обичайните твърдения) засегнах и Класиката, и Релативизма, и Квантовата механика – един вид, дънната платка на физиката, от която се направляват всички функционални раздели. На преден план, непосредствено от шаблонния израз за енергията Е=m.с2 и от константната скорост с, се открои ненарушимата зависимост енергия-маса:
               Е/m=с2 – const.         (1)
           Отношение (1) е пределно ясен и непоклатим маркер, гласящ:  
          – При никакви обстоятелства не може да има енергия без маса и маса без енергия. На дадена енергия винаги съответства точно определена маса  и обратно, от което съотношение идва величината и постоянството на скоростта с .
       Съответно, фамозните полета-вълни??, във всеки един момент от движението си, трябва да представляват споената пропорция (1) – безусловно изискване, изпълнимо само ако във всяка точка от техния път е налице порция маса. Друга възможност не съществува. Битуващите представи за някаква безматериална полева енергия Е??, която, излъчена просто ей така?? от източника, тече в празното?? с харесалата й се?? скорост с, са очевидно несъстоятелни. Само с Е и с не става, е загубивреме! Е си иска m! Лъсва и митът за "свръх с"!
         Силовият троен възел (1) се явява главно отношение на материята, а обвързаните в него величини енергия E, маса m и скорост с (познати ни досега като съществуващи сами по себе си?? свободни агенти??) са основните природни константи. За изясняването им направих редица взаимообусловени конкретизации, които, като схема, изглеждат така:
              – Уточнения по физиката на енергията и масата.         
http://alniko.log.bg/article.php?article_id=126058; Според (1), ще са в сила както закон за запазване на енергията, а той е Е=Еп+Ек=const., така и закон за запазване на масата m=mп+mк=const. – енергията Е и масата m на произволен обект са абсолютни величини, а потенциалните му енергия Еп и маса mп преминават в кинетични Ек и mк до изчерпването им при тавана с. Друго няма!
              – Уточнения по статуса на инерциалните системи.      
http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196; Светът е устроен силово на Принципа (+)+(-)=0 (теза+антитеза=неутралът-синтез, идеалът). Ерго, покоят (система К) е реално съсояние наред с движението (система K"). Нещата са неопределими само в "изолирана лаборатория", понеже потенциалната маса, дължината и времето се променят едновременно, еднопосочно и еднакво.
             – Уточнения по Квантово-механичната изходна платформа.
http://alniko.log.bg/article.php?article_id=97416; Енергията Е на хармоничните вълни (цикличните процеси) е равна на константната енергия h на едно колебание, умножена по броя n на колебанията – E=h.n . Т.е., Планковата константа h представлява гранично дискретна порция енергия и тъкмо тя формира числителя на израз (1) (релацията Е.t=h (p.l=h) е фалшива). Връзката h/с2=m0 изважда наяве и третата константа m0 – съответната на h гранично дискретна порция маса. Напрегнатите с енергия h маси m0 формират пространството (Всемира).
              С това въпросът за основните природни константи следва да се счита за приключен. Установена беше и губещата се до момента връзка между уточняваните физични раздели. С цената, както можеше да се очаква, на отстраняване на очертали се (след обстоен преглед и множество дисекции) сериозни увреждания в техния днешен облик. Разбира се, всичко това като научни констатации и контра предложения, въпреки опасенията, че все още липсва прозорливост и усет за пренагласа в обсебеното от приумици природознание.  
              С оглед обаче на извършените корекции и в качеството си на техен автор, ако трябва да се произнеса по съвременното проблемно състояние на физическата наука, бих се изразил метафорично в едно изречение:
               Дънната платка на физиката се издъни!
_______________________________________________________

Александър Николов © 2010-2012  Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)

„Един живот ми бе необходим да развия „теория на относителността“, един живот ще ми трябва да я опровергая“
А. Айнщайн
Извод:
Като ТЕОРИЯ,въпросното твърдение има огромна вероятност да не е вярно. Което вече е доказано.

Абсолютно не съм съгласен с гореизложените неща, погледът е ограничен до четиримерно пространство и надпланкови размери, нескопосан опит за слепване на квантова механика и теория на относителността и в краен случай - пренебрегване на основни квантови явления (като квантовата пяна, което е в противоречие още при първия извод). Макар в определен порядък този извод да е спазен, в слячая с квантовата пяна в определени, твърде дискретно разглеждани пространства, той е нарушен, а самата теория на относителността не работи на това ниво. Опитът да се обяснят фини процеси с грубата ОТО е довел всички желаещи до провал още в самото начало, ето защо текущото изложение за мен е пълна загуба на време - и за автора, и за четящите.

В написаното прозира хипотетичния и разказвателен характер на това, което наричате физика. Докато тя е точна наука. Енергията h и масата m0 не са над Планкови. Вместо пръските "квантова пяна", по-добре да видим какво е квант, квант "нещо" или квант "нищо", зависимостта енергия-маса има ли я или не (има ли чиста? енергия без маса), как се е пръкнала скоростта с, реална ли е масата m0, електромагнитната вълна причинява ли се от трептящ обект (осцилатор), честотата и енергията й равни ли са на тези на осцилатора, масата расте ли със скоростта или намалява, секундата удължава ли се със скоростта или се скъсява, като има закон за запазване на енергията, има ли и закон за запазване на масата и още и още...? Другото е ала-бала ("...определени, твърде дискретно разглеждани пространства...фини процеси...грубата ОТО..."). Впрочем, може ли да прецените защо в трансформациите на СТО x'=x/b-vt/b и t'=t/b-(v/c2).x/b математическото действие не е доведено докрай (това изваждане защо си стои)? Колкото до СТО, ОТО и до Квантовата механика, това са две от опорите на физиката, без които тя не може. Но, като всяко пионерско начинание, са с грешки. И понеже самите пионери ги няма вече, нещата са се затлачили до неузнаваемост.

Съгласен съм, че ОТО и КМ са основите на физиката, но те действат в коренно противоположни мащаби. Не може да се прилага ОТО на квантово ниво и да се правят изводи на тази база, тъй като квантовите флуктуации водят до безумни резултати в подобен случай.

Не зная къде виждате прилагане на ОТО в квантова ситуация. Но показвам, че масата е постоянна величина, независима от никакви условия и предпоставки, че това, което мерим и наричаме маса на обектите, всъщност е само тяхната потенциална маса. Именно тя се мени със скоростта. При това, с нарастване на скороста, масата не расте (водейки до безумния извод на СТО, че в станалата нула дължина масата е безкрайно голяма), а намалява и, при скорост с, в нулата дължина и масата е нула (пот. маса определя размера на телата, както и хода на времето). Изобщо, с нарастване на скоростта, килограмът, метърът и секундата се смаляват (скъсяването на секундата означава забързване на хода на времето). СТО е познала само скъсяването на дължината. За времето верният извод е в ОТО - расте гравитацията, секундата става по-бавна, удължава се, времето забавя своя ход (някога топлата земя е била с по-бързо време, поради по-слабата гравитация, причина за огромните динозаври). В предните статии съм дал подробностите. Що се отнася до КМ, днес тя е свърталище на какви ли не измислици. Показах, че енергията на квантово ниво (щом държите на това, макар че едва ли ще ми отговорите убедително по конкретиката на понятието - за какви кванти точно ми говорите, имате ли някакви определения или просто спазвате своя смислова подредба и последователност) не зависи от честотата и, че съотношенията на неопределеност на Хайзенберг са умосътворени. Показах, че в квантовите взаимодействия няма такова нещо като предаване/приемане на енергия между обектите, тъй като, в такъв случай, те трябва да обменят и маса. И още други заключения, ако прочетете внимателно - не само твърдения, каквато е днешната практика, а всяко нещо описано защо и как се случва, заедно с математиката, отговаряща на описанието. А Вие така и не ми отговорихте защо Айнщайн не е извършил изваждането в Лоренцовите трансформации - задължително мат. правило, на което са ни учили още в прогимназията.

Не разбирам какво означава, че две частици не могат да обменят енергия на квантово равнище (т.е. под квантово разбирам субатомно)? Два електрона могат да обменят кинетична енергия при сблъскване. В случая говорим за частици, с близка до нулевата маса или за такива, които се движат със скоростта на светлината? Освен това имам чувството, че четирите вида взаимодействие не се взимат под внимание, а също и основните характеристики на полето, чрез което частиците могат да взаимодействат. Всъщност при взаимодействието между частиците, може да се стигне до преразпределение на енергия дори без да има физическо предаване.

Относно математическия апарат на Айнщайн - не мога да спекулирам с неща, с които не съм запознат.

Не зная повече какви обяснения да Ви дам. Казал съм го от ясно по-ясно - не може да има енергия без маса. Всичко съм написал в предните статии. А това с трансформациите е просто една демонстрация за вадене на грешни изводи. Тогавашните физици считат, че този им вид представлява окончателното решение, защото се е стигнало до положението на смесване на пространствени и времеви измерения - при определянето на x' от метри трябвало да се вадят секунди, а при определянето на t' обратно, от секундите да се вадят метри. На тази база решават, че, вероятно, пространството и времето не са отделни, различни същности, а представляват някакво общо времепространство. Истината обаче е, че в природа такова чудо (от ябълки да се вадят круши и обратно) не може да се случи. В действителност от метри си се вадят метри и от секунди - секунди. Окончателното решение на трансформациите е x'=x/b ; t'=t/b ; Това е краят на задачата. Съотношението между движещите се параметри x', t' и неподвижните x, t е вече открито. Съгласно правилата на математиката, а те отразяват обективната реалност, за обратната гледна точка следват изразите x=x'.b ; t=t'.b . Физиката обаче измисля своя си математика. На база на априорно приемане решава, че за обратната гледна точка ще са в сила изразите x=x'/b ; t=t'/b . Разбирате ли, при А=Б/С било вярно Б=А/С , а не Б=А.С . Оттук нататък фантазиите край нямат.