Постинг
28.07.2012 07:43 -
РАЗГРИМИРАНЕ (14) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ
Автор: alniko
Категория: Технологии
Прочетен: 1747 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2012 07:49
Прочетен: 1747 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.07.2012 07:49
А ето противоречивите действия на Теорията по отношение на движещата се дължина. Постановката е същата "система К"(x", t") се движи инерциално надясно относно неподвижна система К(x,t) със скорост v по осите Х"=Х." Привеждам отново нейните трансформации, представляващи два отворени (недовършени) контура:
x"=x/b; t"=t/b – гледна точка К" (1Т)
x=x"/b; t=t"/b – гледна точка К (2Т)
Нееднократно показах, че комбинацията (1Т)-(2Т) са уравнения на хаоса. Докато противостоящите системи са вертикално подредени, поради което преходите между тях стават по един затворен (завършен) контур:
x"=x/b; t"=t/b – гледна точка К" (1Т)
x=x".b; t=t".b – гледна точка К (2)
В случая с дължината Теорията тръгва от система К и, съгласно (1Т), измерва 1) L"=L/b за гледна точка К". След това, забележете, против собственото си верую за тъждество на системите, предприема връщане в К и то точно както е редно – по правилата на математиката, ерго, по зависимост (2), произтичаща от различието на системите. Така стига до верния резултат 2) L=L".b – гледна точка К.
Но сетне "влиза в кожата си" с анормалното решение, че само зависимост 2) L=L".b е реална, а предната 1) L"=L/b , от която прави този обратен преход, е невалидна. С тази нагласа обръща статуса на системите (К" става неподвижна, а К движеща се) и тръгва да търси L" по трансформацията си (2Т) – получава 3) L=L"/b и пак с връщане по (2) стига до 4) L"=L.b. Нататък неправомерно обединява 4) L"=L.b с 2)L=L".b в една постановка. Така и в К, и в К" дължините все се скъсяват. Сега, с това нейно ирационално становище, да повторя примера от (13).
Наблюдател К нанася дължина L1 върху оста Х и се мести напред по нея. Наблюдател К" измерва L1 като скъсена L"1=L1.b и на свой ред нанася L"1 върху оста Х". Когато отсечка L"1 наближи преместилия се наблюдател К, той я измерва отново като скъсена L2=L"1.b. Или, след заместване, се получава L2=(L1.b).b, т.е. L2=L1.b2 , т.е. L2/span>L1 – началната дължина L1 магически се е смалила. Тогава, при многократен ретрансфер, тя би следвало да се стопи, да изчезне?!?
Това е абсурдно, тъй като върху нея не се прилага никакво въздействие и системите К и К" се явяват изолирани лаборатории. Сиреч, такава противоестествена последица просто няма как да се случи, освен в ужасно обърканото мислене на природоизследователите.
_____________________________________________
Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)
x"=x/b; t"=t/b – гледна точка К" (1Т)
x=x"/b; t=t"/b – гледна точка К (2Т)
Нееднократно показах, че комбинацията (1Т)-(2Т) са уравнения на хаоса. Докато противостоящите системи са вертикално подредени, поради което преходите между тях стават по един затворен (завършен) контур:
x"=x/b; t"=t/b – гледна точка К" (1Т)
x=x".b; t=t".b – гледна точка К (2)
В случая с дължината Теорията тръгва от система К и, съгласно (1Т), измерва 1) L"=L/b за гледна точка К". След това, забележете, против собственото си верую за тъждество на системите, предприема връщане в К и то точно както е редно – по правилата на математиката, ерго, по зависимост (2), произтичаща от различието на системите. Така стига до верния резултат 2) L=L".b – гледна точка К.
Но сетне "влиза в кожата си" с анормалното решение, че само зависимост 2) L=L".b е реална, а предната 1) L"=L/b , от която прави този обратен преход, е невалидна. С тази нагласа обръща статуса на системите (К" става неподвижна, а К движеща се) и тръгва да търси L" по трансформацията си (2Т) – получава 3) L=L"/b и пак с връщане по (2) стига до 4) L"=L.b. Нататък неправомерно обединява 4) L"=L.b с 2)L=L".b в една постановка. Така и в К, и в К" дължините все се скъсяват. Сега, с това нейно ирационално становище, да повторя примера от (13).
Наблюдател К нанася дължина L1 върху оста Х и се мести напред по нея. Наблюдател К" измерва L1 като скъсена L"1=L1.b и на свой ред нанася L"1 върху оста Х". Когато отсечка L"1 наближи преместилия се наблюдател К, той я измерва отново като скъсена L2=L"1.b. Или, след заместване, се получава L2=(L1.b).b, т.е. L2=L1.b2 , т.е. L2/span>L1 – началната дължина L1 магически се е смалила. Тогава, при многократен ретрансфер, тя би следвало да се стопи, да изчезне?!?
Това е абсурдно, тъй като върху нея не се прилага никакво въздействие и системите К и К" се явяват изолирани лаборатории. Сиреч, такава противоестествена последица просто няма как да се случи, освен в ужасно обърканото мислене на природоизследователите.
_____________________________________________
Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)
ЗА РЕЛАТИВНИТЕ ЕФЕКТИ ВЪРХУ ДЪЛЖИНАТА И ...
ФИЗИКО-ФИЛОСОФСКИ (НЕ)РЕАЛНОСТИ – РАЗГР...
ФИЗИКО-ФИЛОСОФСКИ (НЕ)РЕАЛНОСТИ – РАЗГРИ...
ФИЗИКО-ФИЛОСОФСКИ (НЕ)РЕАЛНОСТИ – РАЗГР...
ФИЗИКО-ФИЛОСОФСКИ (НЕ)РЕАЛНОСТИ – РАЗГРИ...
ЖИВИЯТ ХРИСТОС СГРЯВЯ СЪРЦАТА НИ И ОЗАРЯ...
Кратко послание към боящите се от Бога в...
По същият начин щях ДА БЪДА УБИТ на 1 НО...
Кратко послание към боящите се от Бога в...
По същият начин щях ДА БЪДА УБИТ на 1 НО...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 83