Постинг
21.08.2012 11:26 -
РАЗГРИМИРАНЕ (16) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ / REGARDING THE ERRONEOUS CONCLUSION ABOUT TIME OF THE SPECIAL THEORY
Автор: alniko
Категория: Технологии
Прочетен: 982 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2012 19:02
Прочетен: 982 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 04.09.2012 19:02
Сега ще покажа точно къде и как Теорията допуска грешка по отношение на времето. За целта първо трябва да обърна внимание върху пълния вид на постановката, от която се извеждат Лоренцовите трансформации, а именно:
Система K"(x",t") се движи инерциално надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X"=X. В момента на съвпадане на началата O"=O, от този общ център се излъчва светлинен сигнал надясно по X"=X. След време t в K , съответно t" в K" , фронтът на сигнала ще има координата x , съответно x" в K" . Търсят се съотношенията x"/x и t"/t (полагам b=(1-v2/c2)1/2).
Дебело подчертавам, че единствено това условие води до зависимостите:
x"=1/b(x-vt) ; t"=1/b[t-(v/c2)x] – гледна точка К" (1Т)
Пояснявам: Видно от схемата, за съпоставянето (1Т) са нужни два часовника, в K и K", и събитието "светлинен сигнал", чиито параметри x, x" и t, t" се засичат (другата възможност е с три часовника – произтича от първата, сигналът е в неявен вид).
Като втори отговорен момент, за да няма място за спекулации, ще цитирам дословно текста за времето в оригиналната статия (А. Айнщайн – Към електродинамиката на движещи се тела, 1905, част I, §4, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/), където, за удобство, само ще дам горното обозначение на системите и ще добавя някои забележки с курсив. А ето и разсъжденията на автора:
"По-нататък да си представим, че часовникът, намиращ се в покой относно неподвижната система K, показва време t, а часовникът, намиращ се в покой относно движещата се система K" показва време t". Нека последният да бъде поставен в началото O" на координатната система K" (този замисъл елиминира светлинния сигнал). Колко бързо върви този часовник при разглеждане от неподвижната система (само с два часовника няма как да се установи)? Величините x, t, t", отнасящи се към мястото, в което се намира този часовник, очевидно са свързани със съотношенията:
t"=1/b[t-(v/c2)x] (формулата е 1Т – тук x е абцисата в K на светлинния сигнал)
и x=vt (тук x е абцисата в K на началото O")
По такъв начин t"=t.b , откъдето следва, че показанието на часовника (наблюдавано от неподвижната система) изостава..."
С една дума, Айнщайн стига до извода t"=t.b, поставяйки x=vt на мястото на x в зависимост (1Т). Очевидно е обаче, че двете абциси не са равностойни. Пред нас е неправомерно манипулиране на формула (1Т). Тя, съгласно изходната постановка, съпоставя параметрите x, t, t" на светлинния сигнал. Докато в сценария на цитирания текст това събитие е изхвърлено. А, с неговото отпадане, отпадат и граничната скорост с, и координатата x", и времето t"!? Тогава на кое събитие показанията t" и t сравнява авторът...и как ги сравнява, след като формули (1Т) се обезсмислят?
За да проличи още по-отчетливо цялата несъстоятелност на неговите разсъждения в този пункт, ще адаптирам проблемната постановка към изходната, като, на мястото на светлинния сигнал, поставя условен такъв*, чиято скорост е v. Т.е., в система K" челото на сигнала не напуска началото O" и значи е с координата x"=0 и време t"=0. А в система K , след време t , същото ще има координата x. Така положението е нагодено към трансформации (1Т), с резултат:
0=x-vt, респективно x=vt ; 0=t-x/v, респективно t=x/v (1Т*)
Следователно идеята на автора за x=vt ще е в сила само при x"=0, t"=0, което превръща постановката в класическа – в K тече събитието "движение на K", ерго, на условния сигнал с чело в O" ". Нищо повече! В случая просто няма как да се стигне до извод за отношението t"/t...освен по пътя на некоректни физико-математически действия (светлинният сигнал е сърцето на Теорията). С уважение и отговорност към науката предстои да покажа как омаяните умове с безгранична вяра следват извода на Гуруто.
А тук ще дам научно издържан подход за намиране на търсените отношения, изразяващ се в стриктно придържане към изходната постановка, с решаване докрай на изведените от нея трансформации (http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196):
Накратко, поради разместването на системи К и К" , в К" величините x" и t" са единични, мономерни (x"=x"mon , t"=t"mon), докато в К величините x и t се формират като двусъставни, сумарни (x=xsum , t=tsum). Т.е., точният вид на трансформации (1Т) е:
x"mon=1/b(xsum-vtsum) ; t"mon=1/b[tsum-(v/c2)xsum] – гледна точка К" (1Т)
Анализът показва, че xsum=xmon+v.tsum, където xmon е мономерната координата, съответна на x"mon, а vtsum е разстоянието OO", и tsum=tmon+(v/c2).xsum , където tmon е мономерното време, съответно на t"mon, а (v/c2).xsum е времева добавка за разстоянието OO". Заместването на сумарните величини води до коректното пряко сравняване:
x"mon=xmon/b ; t"mon=tmon/b (в обобщен вид x"=x/b ; t"=t/b) – гледна точка К" (1Т)
xmon=x"mon.b ; tmon=t"mon.b (в обобщен вид x=x".b ; t=t".b) – гледна точка К (2)
(ефектът от движението е отчетен без разместване на системите (O"=O))
И нека повторя извода: С нарастване на скоростта, секунда К" се скъсява, време К" ускорява своя ход. При гранична скорост с, математически изрядно dt" (секунда прим) клони към нула. В обратната посока количеството движение намалява, гравитацията расте, времето забавя хода си – еволюция до състояние на граничен покой (максимална гравитация), където секундата става безкрайно продължителна, времето престава да тече...момент на застой, пределна плътност, колапс...следва скок в крайното противоположно състояние ("големият взрив").
REGARDING THE ERRONEOUS CONCLUSION ABOUT TIME OF THE SPECIAL THEORY
(REMOVING THE MAKE-UP (16) OF THE SPECIAL THEORY)
One of the erroneous conclusions of the Theory is the one regarding time. In order to show how this conclusion is drawn, first I have to pay attention to the complete formulation that the Lorentz transformations are derived from, namely:
Inertial system K"(x", t") is moving to the right towards a stationary system K(x, t) with velocity v along the axes X"=X. At the time of concurrence of the origins O"=O, from thiscommon centera light signal is radiated to the right along X"=X. After a time t in K, respectively t" in K", the front of the signal will have a coordinate х, respectively x" in K". The ratios x"/x и t"/t are wanted (I replace b=(1-v2/c2)1/2).
I emphasize heavily that this is the only condition that leads to the dependencies:
x"=1/b(x-vt) ; t"=1/b[t-(v/c2)x] – viewpoint К" (1Т)
Let me explain: As seen from the scheme, for the juxtaposition (1T) are needed two clocks, in K and К", and the "light signal" event whose parameters x, x" and t, t" are registered (the other possibility is with three clocks – results from the first one, the signal is in implicit form).
As a second responsible moment, in order to no room for speculations, verbatim I will quote the text about the time from the original article (A. Einstein – On the Electrodynamics of Moving Bodies, 1905, part I, §4, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/), where for convenience I will use the above designation of the systems only and I will also add some notes in italic. And here are the author’s reasonings:
"Further, we imagine one of the clocks which are qualified to mark the time t when at rest relatively to the stationary system K, and the time t" when at rest relatively to the moving system, to be located at the origin of the co-ordinates of K", and so adjusted that it marks the time t" (this design eliminates the light signal). What is the rate of this clock, when viewed from the stationary system (no way to establish with two clocks only)?
Between the quantities x, t, t", which refer to the position of the clock, we have, evidently,
t"=1/b[t-(v/c2)x] (the formula is 1T – here x is the abscissa in K of the light signal) and x=vt (here x is the abscissa in K of the origin O")
Therefore, t"=t.b whence it follows that the time marked by the clock (viewed in the stationary system) is slow…"
In a word, Einstein arrives at the conclusion t"=t.b, putting x=vt at the place of x in relation (1Т). However, it is obvious that the two abscissas are not equivalent. Before us is a wrongful manipulation of formula (1Т). According to the initial treatment it compares the light signal’s parameters x, t, t". While in the scenario of the quoted text this event is discarded. But with his falling off, drop out and the top speed с, coordinate x" and time t". Then, the times t" and t of which event does the author compare...and how does he compare them once formulas (1Т) do not make sense anymore?
In order to show even more clearly the whole untenability of his reasonings at this point I will adapt the problematic treatment to the initial one by replacing the light signal with a conditional one* whose velocity is v. I.e., in system K" the front of the signal does not leave the origin O" and therefore it has a coordinate x"=0 and time t"=0. And in system K, after the time t, it will have a coordinate x. So the situation is adjusted to transformations (1Т), with a result:
0=x-vt , respectively x=vt ; 0=t-x/v , respectively t=x/v (1Т*)
Therefore, the author’s idea of x=vt will be in force only when x"=0, t"=0, which makes the conception a classical one – the ongoing event in K is the movement of K", ergo, the conditional signal with its front in O". Nothing more! In this case, one cannot draw a conclusion about the relation t"/t…besides in the way of incorrect physical and mathematical operations (the light signal is the heart of the Theory).
While here, I am going to present a scientifically consistent approach to finding the required relations, based on strict adherence to the inicial formulation, with solution to the end of the transformations derived from it (http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196):
In short, because of displacement of the systems К and К", reports x", t" in K" are mono-dimensional (x"=x"mon, t"=t"mon), while reports x, t in K are formed as summary (x=xsum, t=tsum). I.e., the exact description of transformations (1T) is:
x"mon=1/b(xsum-vtsum) ; t"mon=1/b[tsum-(v/c2)xsum] – viewpoint К" (1Т)
Now I must to solve the expressions in brackets. The coordinate xsum consists of mono-dimensional coordinate xmon (corresponding to x"mon) and the additional distance v.tsum=OO", i.e. xsum=xmon+v.tsum. The time tsum consists of mono-dimensional time tmon (corresponding to t"mon) and a time supplement (v/c2)xsum for distance OO", i.e. tsum=tmon+(v/c2)xsum. The substitution of the summary quantities leads to the correct direct comparison:
x"mon=xmon/b ; t"mon=tmon/b (as a generalization x"=x/b ; t"=t/b ) – viewpoint К" (1Т)
xmon=x"mon.b ; tmon=t"mon.b (as a generalization x=x".b ; t=t".b ) – viewpoint К (2)
(the effect of the movement is reported without displacement of the systems (O"=O))
The conclusion is: With the increasing velocity, second К" is shortened and time К" accelerates. With top speed с, mathematical properly dt" (second prim) tends to zero. In the opposite direction the amount of movement decreases, gravitation grows, time slowed – evolution to a state of a border peace (maximum gravitation), wherever the second becomes infinitely long, the time ceases to run...a moment of stasis, marginal density, and collapse... follows a jump into the extremely contrary condition ("the big explosion"). ________________________________________________________________________ Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)
________________________________________________________________________ Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)
Система K"(x",t") се движи инерциално надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X"=X. В момента на съвпадане на началата O"=O, от този общ център се излъчва светлинен сигнал надясно по X"=X. След време t в K , съответно t" в K" , фронтът на сигнала ще има координата x , съответно x" в K" . Търсят се съотношенията x"/x и t"/t (полагам b=(1-v2/c2)1/2).
Дебело подчертавам, че единствено това условие води до зависимостите:
x"=1/b(x-vt) ; t"=1/b[t-(v/c2)x] – гледна точка К" (1Т)
Пояснявам: Видно от схемата, за съпоставянето (1Т) са нужни два часовника, в K и K", и събитието "светлинен сигнал", чиито параметри x, x" и t, t" се засичат (другата възможност е с три часовника – произтича от първата, сигналът е в неявен вид).
Като втори отговорен момент, за да няма място за спекулации, ще цитирам дословно текста за времето в оригиналната статия (А. Айнщайн – Към електродинамиката на движещи се тела, 1905, част I, §4, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/), където, за удобство, само ще дам горното обозначение на системите и ще добавя някои забележки с курсив. А ето и разсъжденията на автора:
"По-нататък да си представим, че часовникът, намиращ се в покой относно неподвижната система K, показва време t, а часовникът, намиращ се в покой относно движещата се система K" показва време t". Нека последният да бъде поставен в началото O" на координатната система K" (този замисъл елиминира светлинния сигнал). Колко бързо върви този часовник при разглеждане от неподвижната система (само с два часовника няма как да се установи)? Величините x, t, t", отнасящи се към мястото, в което се намира този часовник, очевидно са свързани със съотношенията:
t"=1/b[t-(v/c2)x] (формулата е 1Т – тук x е абцисата в K на светлинния сигнал)
и x=vt (тук x е абцисата в K на началото O")
По такъв начин t"=t.b , откъдето следва, че показанието на часовника (наблюдавано от неподвижната система) изостава..."
С една дума, Айнщайн стига до извода t"=t.b, поставяйки x=vt на мястото на x в зависимост (1Т). Очевидно е обаче, че двете абциси не са равностойни. Пред нас е неправомерно манипулиране на формула (1Т). Тя, съгласно изходната постановка, съпоставя параметрите x, t, t" на светлинния сигнал. Докато в сценария на цитирания текст това събитие е изхвърлено. А, с неговото отпадане, отпадат и граничната скорост с, и координатата x", и времето t"!? Тогава на кое събитие показанията t" и t сравнява авторът...и как ги сравнява, след като формули (1Т) се обезсмислят?
За да проличи още по-отчетливо цялата несъстоятелност на неговите разсъждения в този пункт, ще адаптирам проблемната постановка към изходната, като, на мястото на светлинния сигнал, поставя условен такъв*, чиято скорост е v. Т.е., в система K" челото на сигнала не напуска началото O" и значи е с координата x"=0 и време t"=0. А в система K , след време t , същото ще има координата x. Така положението е нагодено към трансформации (1Т), с резултат:
0=x-vt, респективно x=vt ; 0=t-x/v, респективно t=x/v (1Т*)
Следователно идеята на автора за x=vt ще е в сила само при x"=0, t"=0, което превръща постановката в класическа – в K тече събитието "движение на K", ерго, на условния сигнал с чело в O" ". Нищо повече! В случая просто няма как да се стигне до извод за отношението t"/t...освен по пътя на некоректни физико-математически действия (светлинният сигнал е сърцето на Теорията). С уважение и отговорност към науката предстои да покажа как омаяните умове с безгранична вяра следват извода на Гуруто.
А тук ще дам научно издържан подход за намиране на търсените отношения, изразяващ се в стриктно придържане към изходната постановка, с решаване докрай на изведените от нея трансформации (http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196):
Накратко, поради разместването на системи К и К" , в К" величините x" и t" са единични, мономерни (x"=x"mon , t"=t"mon), докато в К величините x и t се формират като двусъставни, сумарни (x=xsum , t=tsum). Т.е., точният вид на трансформации (1Т) е:
x"mon=1/b(xsum-vtsum) ; t"mon=1/b[tsum-(v/c2)xsum] – гледна точка К" (1Т)
Анализът показва, че xsum=xmon+v.tsum, където xmon е мономерната координата, съответна на x"mon, а vtsum е разстоянието OO", и tsum=tmon+(v/c2).xsum , където tmon е мономерното време, съответно на t"mon, а (v/c2).xsum е времева добавка за разстоянието OO". Заместването на сумарните величини води до коректното пряко сравняване:
x"mon=xmon/b ; t"mon=tmon/b (в обобщен вид x"=x/b ; t"=t/b) – гледна точка К" (1Т)
xmon=x"mon.b ; tmon=t"mon.b (в обобщен вид x=x".b ; t=t".b) – гледна точка К (2)
(ефектът от движението е отчетен без разместване на системите (O"=O))
И нека повторя извода: С нарастване на скоростта, секунда К" се скъсява, време К" ускорява своя ход. При гранична скорост с, математически изрядно dt" (секунда прим) клони към нула. В обратната посока количеството движение намалява, гравитацията расте, времето забавя хода си – еволюция до състояние на граничен покой (максимална гравитация), където секундата става безкрайно продължителна, времето престава да тече...момент на застой, пределна плътност, колапс...следва скок в крайното противоположно състояние ("големият взрив").
REGARDING THE ERRONEOUS CONCLUSION ABOUT TIME OF THE SPECIAL THEORY
(REMOVING THE MAKE-UP (16) OF THE SPECIAL THEORY)
One of the erroneous conclusions of the Theory is the one regarding time. In order to show how this conclusion is drawn, first I have to pay attention to the complete formulation that the Lorentz transformations are derived from, namely:
Inertial system K"(x", t") is moving to the right towards a stationary system K(x, t) with velocity v along the axes X"=X. At the time of concurrence of the origins O"=O, from thiscommon centera light signal is radiated to the right along X"=X. After a time t in K, respectively t" in K", the front of the signal will have a coordinate х, respectively x" in K". The ratios x"/x и t"/t are wanted (I replace b=(1-v2/c2)1/2).
I emphasize heavily that this is the only condition that leads to the dependencies:
x"=1/b(x-vt) ; t"=1/b[t-(v/c2)x] – viewpoint К" (1Т)
Let me explain: As seen from the scheme, for the juxtaposition (1T) are needed two clocks, in K and К", and the "light signal" event whose parameters x, x" and t, t" are registered (the other possibility is with three clocks – results from the first one, the signal is in implicit form).
As a second responsible moment, in order to no room for speculations, verbatim I will quote the text about the time from the original article (A. Einstein – On the Electrodynamics of Moving Bodies, 1905, part I, §4, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/), where for convenience I will use the above designation of the systems only and I will also add some notes in italic. And here are the author’s reasonings:
"Further, we imagine one of the clocks which are qualified to mark the time t when at rest relatively to the stationary system K, and the time t" when at rest relatively to the moving system, to be located at the origin of the co-ordinates of K", and so adjusted that it marks the time t" (this design eliminates the light signal). What is the rate of this clock, when viewed from the stationary system (no way to establish with two clocks only)?
Between the quantities x, t, t", which refer to the position of the clock, we have, evidently,
t"=1/b[t-(v/c2)x] (the formula is 1T – here x is the abscissa in K of the light signal) and x=vt (here x is the abscissa in K of the origin O")
Therefore, t"=t.b whence it follows that the time marked by the clock (viewed in the stationary system) is slow…"
In a word, Einstein arrives at the conclusion t"=t.b, putting x=vt at the place of x in relation (1Т). However, it is obvious that the two abscissas are not equivalent. Before us is a wrongful manipulation of formula (1Т). According to the initial treatment it compares the light signal’s parameters x, t, t". While in the scenario of the quoted text this event is discarded. But with his falling off, drop out and the top speed с, coordinate x" and time t". Then, the times t" and t of which event does the author compare...and how does he compare them once formulas (1Т) do not make sense anymore?
In order to show even more clearly the whole untenability of his reasonings at this point I will adapt the problematic treatment to the initial one by replacing the light signal with a conditional one* whose velocity is v. I.e., in system K" the front of the signal does not leave the origin O" and therefore it has a coordinate x"=0 and time t"=0. And in system K, after the time t, it will have a coordinate x. So the situation is adjusted to transformations (1Т), with a result:
0=x-vt , respectively x=vt ; 0=t-x/v , respectively t=x/v (1Т*)
Therefore, the author’s idea of x=vt will be in force only when x"=0, t"=0, which makes the conception a classical one – the ongoing event in K is the movement of K", ergo, the conditional signal with its front in O". Nothing more! In this case, one cannot draw a conclusion about the relation t"/t…besides in the way of incorrect physical and mathematical operations (the light signal is the heart of the Theory).
While here, I am going to present a scientifically consistent approach to finding the required relations, based on strict adherence to the inicial formulation, with solution to the end of the transformations derived from it (http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196):
In short, because of displacement of the systems К and К", reports x", t" in K" are mono-dimensional (x"=x"mon, t"=t"mon), while reports x, t in K are formed as summary (x=xsum, t=tsum). I.e., the exact description of transformations (1T) is:
x"mon=1/b(xsum-vtsum) ; t"mon=1/b[tsum-(v/c2)xsum] – viewpoint К" (1Т)
Now I must to solve the expressions in brackets. The coordinate xsum consists of mono-dimensional coordinate xmon (corresponding to x"mon) and the additional distance v.tsum=OO", i.e. xsum=xmon+v.tsum. The time tsum consists of mono-dimensional time tmon (corresponding to t"mon) and a time supplement (v/c2)xsum for distance OO", i.e. tsum=tmon+(v/c2)xsum. The substitution of the summary quantities leads to the correct direct comparison:
x"mon=xmon/b ; t"mon=tmon/b (as a generalization x"=x/b ; t"=t/b ) – viewpoint К" (1Т)
xmon=x"mon.b ; tmon=t"mon.b (as a generalization x=x".b ; t=t".b ) – viewpoint К (2)
(the effect of the movement is reported without displacement of the systems (O"=O))
The conclusion is: With the increasing velocity, second К" is shortened and time К" accelerates. With top speed с, mathematical properly dt" (second prim) tends to zero. In the opposite direction the amount of movement decreases, gravitation grows, time slowed – evolution to a state of a border peace (maximum gravitation), wherever the second becomes infinitely long, the time ceases to run...a moment of stasis, marginal density, and collapse... follows a jump into the extremely contrary condition ("the big explosion"). ________________________________________________________________________ Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)
________________________________________________________________________ Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)
РАЗГРИМИРАНЕ (17) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ
РАЗГРИМИРАНЕ (18) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ
РАЗГРИМИРАНЕ (19) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ
РАЗГРИМИРАНЕ (18) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ
РАЗГРИМИРАНЕ (19) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 83
