Сега ще покажа начина, по който вещите познавачи на релативизма налагат неверния извод на Айнщайн за времето и така вече над сто години сеят заблуда и хаос в науката – както изглежда, поради неразбиране на относителността. Нужно е да вникнат в думите на &3 от оригинала – А. Айнщайн, Към електродинамиката на движещи се тела, 1905, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/ . Цитирам самия параграф:

"§ 3. Теория на преобразуване на координатите и времето от покояща се система, в система, равномерно и праволинейно движеща се относно първата".

От ясно, по-ясно! Относителността на инерциалните системи обуславя само преход от неподвижна система К_ПОКОЙ  – К_П(x_П, t_П), в движеща се К_{ДВИЖЕНИЕ} – К_Д(x_Д, t_Д). Това е така, понеже всеки наблюдател строи теза (стъпка 1) в собствената си система, която винаги е неподвижна за него. Движи се другата и той преминава в нея за формиране на антитеза (стъпка 2). В този ред връзката между времената е:

t_Д=1/b(t_П-v.x_П/c²) – преход от К_П в К_Д, относително движеща се гледна точка К_Д   (1Т)

Учените обаче буквално се оплитат в конкретната постановка "система К"(x", t") се движи инерциално надясно относно неподвижна система К(x, t) със скорост v по осите Х"=Х ." Те не схващат относителността на обозначенията на системите и ги фиксират като неподвижна К и движеща се К". В резултат се пръква измамният комплект трансформации, станал свещен за официалната наука:

t"=1/b(t-v.x/c²) – движеща се гледна точка К"      (1Т)

t=1/b(t"+v.x"/c²) – неподвижна гледна точка К       (2Т)  

Колко удобни формули...с възможност за решение кога както се налага! Ако изводът за времето на Айнщай беше t=t".b, авторитетите след него щяха да ползват (1Т)(както при извода за дължината). Но понеже е t"=t.b, те действат по (2Т). Какво убедително, зряло, самостоятелно мислене! Нека повторя: Относителността няма преход в неподвижна система (същият е атрибут на Принципа на противоположностите). В случая, съгласно нейното обективно наличие, верният разчет е:

Наблюдател К извършва преход в движещата се за него система К".     

t"=1/b(t-v.x/c²) –  движеща се гледна точка К"                                  (1Т)

Наблюдател К" извършва преход в огледално движещата се за него система К.            

t=1/b(t"+v.x"/c²) – огледално движеща се гледна точка К       (1Т)

Това е смисълът на относителността. Нейната философия се основава само на теза и антитеза, а именно: ако тръгне от теза – отива до (-теза); ако тръгне от (-теза) – отива до огледална -(-теза)=огледална теза. Затова резултати (1Т) стоят обърнати наопъки – 1/b (изправянето 1/(1/b)=b изисква синтезно връщане, затварящо познавателния контур).

От (1Т) е очевидно, че винаги ще е налице t_Д