Прочетен: 1078 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2012 10:43
Импровизациите по въпроса с времето се свеждат до два способа: 1) с три часовника и 2) с два часовника и светлинен сигнал. Тук ще дам правилното решение на пример с три часовника (взет от Факиров Д. – Теория на Айнщайн, С., 1961). Постановката е: "Система К"(x", t") се движи инерциално надясно относно неподвижна система К(x,t) със скорост v по осите Х"=Х." Ето и утвърдения за нея комплект трансформации:
вярна: t"=1/b(t-v.x/c2) – преход от К в К", движеща се гледна точка К" (1Т)
невярна: t=1/b(t"+v.x"/c2) – преход от К"в К, неподвижна гледна точка К (2Т)
Съвременното грешно решение (почти цитат): "Да закрепим часовника А в система К",върху оста X" (x" епостоянна). В система К, върху оста X са свързани два раздалечени синхронизирани часовника В и С. Към двете системи прилагаме Лоренцовите трансформации за сравняване на А с В и С. Когато А съвпадне с В имаме t"1, t1, а когато А съвпадне с С – t"2, t2. Значи t2-t1=1/b(t"2-t"1) и Dt=Dt"/b (неясна визия; в коя система стои авторът?? защо избира (2Т)??). Т.е. t"/span>t – t" забавя хода си." (в действителност, това е огледален образ).
Вярното (научното) решение: Наблюдателят строи теза в неподвижната система К – закрепва върху оста X часовник Ч с постоянна координата x. Неговият темп на работа (темп на времето в К) е събитието, чийто параметър t подлежи на съпоставяне. После наблюдателят извършва преход в движещата се система К" за получаване на обратна гледна точка. За целта, върху оста X" на разстояние един от друг, има два синхронизирани часовника Ч"1 и Ч"2. От една страна, те ще дават темпа на времето в К", а от друга, ще фиксират началния и крайния моменти на съпоставянето t/t". Така, когато Ч1" срещне Ч, наблюдателят засича времената t"1, t1, а когато Ч2" срещне Ч, засича времената t"2, t2. Тогава, съгласно преход (1Т) от К в К", ще е в сила t"2-t"1=1/b(t2-t1), откъдето Dt"=Dt/b. Или в общ вид t"=t/b – антитезният израз откъм К" на връзката между времената. От тук връщането-синтез в К за изправяне е t=t".b. Сиреч, t/span>t" и значи t" ускорява хода си.
Инерциалните системи са идеалната среда за нагледна изява на познавателните закони. За да постигне истината, физико-математическото действие трябва да следва строго регламентираната кръгова процедура в три последователни стъпки – издигане на теза в неподвижната система-отиване в движещата се система за формиране на антитеза-синтезно връщане за изправяне на резултата. Възможно е физиците да нямат и понятие от всичко това. Но къде е философията?!
__________________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)
РАЗГРИМИРАНЕ (19) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ
Блестящият автомобил
ЖИВИЯТ ХРИСТОС СГРЯВЯ СЪРЦАТА НИ И ОЗАРЯ...
По същият начин щях ДА БЪДА УБИТ на 1 НО...