Всъщност, Развитието не може да върви по никаква друга линия, освен по винтова. За това си има причина. Дължи се на обстоятелството, че върху него едновременно действат два силови процеса: единият го върти в кръг, а другият го тласка в транслация. В резултат, транслацията изтегля кръга в спирала – потвърждава се навсякъде в наличното битие. Обяснил съм го подробно в статия от блога, станала достояние и на капацитетите (ФИЛОСОФИЯ НА РАЗВИТИЕТО ПО СПИРАЛА). А дума не обелват? Философите, уж по природа приказливци, пък изведнъж...мълчаливци. Не са на ниво да поемат отговорност ли, що ли? А има и цели институтски формации?! Този кръг диктува стандарта и не допуска никой да го безпокои с отклонения. А по-ширкото представяне е свързано със средства. Но, да си продължа разходката!

Науката възниква като дейност по улавянето на закномерности. Те не са плод на нечие въображение или пък конвенции, а произтичат от силово-енергийния потенциал на Обективитета. Учените разкриват тази система от твърди норми – опори и жалони на Развитието,– които указват защо и как нещата се случват в определен ред. Окован в законите, същият е траен, непроменлив. Затова се поддава на усвояване. Затова е нужно да се учи и запаметява. Затова тече процес на натрупване на Познание.

Види се, философията на Природата е далеч-далеч от добрите си години. И дотолкова е отмаляла, че се е оставила да бъде сугестирана, да не кажа баламосвана, от всевъзможни, повечето тесногръди, физически схващания, зовящи се високопарно "учения", даже "теории". Деградацията й започва с появата на Специалната теория – истинска, но генетично увредена. Тя безцеремонно нахлува в нейните територии, изпепелявайки с малформациите си (обявени за супер интелигентност?) векове градената жизнена среда "материя, пространство, време". Много честни физици смело възстават срещу бруталната подмяна на тези съдържания с безтегловни умствени инсталации. И не мирясват и до днес. За разлика от философското братство, което съглашателски изоставя позициите си, допускайки да бъде натирено в, сякаш, резерват за отритнати...или за експонати на изчезване.

Научната философия се основава на хилядолетно отработената философска законност, подлагайки я, в същото време, на непрестанно усъвършенстване. Така тя е в състояние не само да устои на всяко тясно профилно предложение, но и да излезе със собствена ясна визия по него.

В случая с Принципа на относителност, Научната философия, както е редно, го превежда на езика на по-общите му значения – като принцип на едностранчивост, неразличимост, неопределеност, в крайна сметка, на непознаваемост,– с които очевидно нереалистични характеристики, плюс това въведени априори, не може да се съгласи при никакви обстоятелства. Дори нищожен компромис не може да направи по тях. Затова анализите й тръгват в направление доколко Принцип с такава неприемлива сърцевина има място и може да се впише в Свят, изтъкан от противни страни. Заключението е категорично: Абсолютна относителност е невъзможна. Появата на такъв принцип се дължи единствено на факта, че първата познавателна стъпка (РАЗГРИМИРАНЕ (20)) е изцяло субективна. С нея обаче сферата му на действие приключва, тъй като следващите втора и трета обективизации водят до неговото пълно преодоляване. Така фиксирам двете ситуации, при които е в сила относителност, а именно:

1) При еднакви системи в покой – положение, равностойно на една система, тъждествена сама на себе си. Не може да се познае коя коя е, а няма и значение. Тук властва самоопределяне, което вещае пълен произвол. В Свят на противоположности обаче, тази относителност е временна, дори абтрактна. Рано или късно системите се раздвижват (достатъчно е една) и нещата стават обективно определими.

2) При еднакви системи в движение, без връзка помежду им – положение на изолирани лаборатории. И тук е възможно само субективно самоопределяне, поради липса на сравняване с друга гледна точка. Резултатът е фактическа непознаваемост. Но и тази относителност е без абсолютен статус, е преодолима. Достатъчно е между две такива лаборатории да се осъществи контакт, което е неизбежно.

С тези лимитирани положения действието на Принципа на относителност се изчерпва. Приписваната му всеобщност е заблуда, намираща се в разрез с Природата на нещата. Сега ще покажа същото в частнонаучен план.

Отново давам оригиналното "условие за запазване формата на законите":

"Законите, по които се изменя състоянието на физическите системи, не зависят от това, към коя от двете координатни системи, движещи се относително една спрямо друга равномерно и праволинейно, се отнасят тези изменения на състоянието". (Законите трябва да запазват формата си във всички системи, независимо от състоянието им на покой или равномерно и праволинейно движение).

А ето релативна импровизация на "условие за запазване формата на законите":

С никакви физически опити – механични, оптически, електромагнитни и т.н., – извършвани в дадена система, не може да се установи дали същата се движи равномерно и праволинейно или е в покой спрямо друга инециална система.

Релативистите ни внушават, че двата текста са напълно идентични, равностойни, изцяло покриващи се по съдържание. Че регламентират едно и също – абсолютна относителност на движението и покоя. Но това не е вярно. Те дълбоко се заблуждават, мамейки така и аудиторията. Втората дефиниция не е просто префасониран вид на оригиналната първа, а представлява нейно изопачаване. Сиреч, докато първата, както показах (РАЗГРИМИРАНЕ (24)), говори, че е в сила Принцип на подобие (съразмерно различие) между системите, то втора изключва такава възможност и "узаконява" единствено действието на Принцип на абсолютна относителност (тъждественост).

Ето защо, ако релативизмът настоява на своя Принцип на относителност, трябва да зачеркне горния вид на "условие за запазване формата на законите" (ще има да чакаме)! Съгласно това условие, по никакъв закон не може да се познае коя от системите K и K" се движи инерциално (пример: F"=m".a в K", F".b=m".b.a в K ; F=m.a в K, F/b=m/b.a в K"). Но по измерването на отделните величини, движещата се система веднага еднозначно се установява (m=m".b, m"=m/b). Нека онагледя това положение, оприличавайки двете системи с два подобни трапеца с основи a, c и a", c", успоредни на движението. При тях е в сила законът a/c=a"/c", който следва да се запазва при всякакви обстоятелства. И наистина a/c=(a".b)/(c".b) в K, a"/c"=(a/b)/(c/b) в K". Т.е., по него няма как да познаем коя от фигурите се движи. Но по съизмерването на самите основи a=a".b, c=c".b и a"=a/b, c"=c/b това веднага става ясно.

В тази връзка, обръщам внимание на закона на Планк E=h.f, където h – const., f – честотата, респективно f=n/t – брой колебания n за единица време t. Тук липсва съответствие с "условие за запазване формата на законите" , а именно: при E"=h.n/t" в K", имаме E=h.n/(t".b) в K ; при E=h.n/t в K, имаме E"=h.n/(t/b) в K" – запазването не се случва. Тогава би следвало този закон да е грешен?! Оправянето му се постига с корекция или така E/t=h.n/t, или така E=h.n. Но това означава, че не енергията E, а мощността E/t е пропорционална на честотата f (ФИЗИКА НА ПОЛЕВАТА МАТЕРИЯ)?!

Повече от очевидно е, че релативизмът няма как да прокара Принципа на относителност по оригиналното "условие за запазване формата на законите". Затова той се придържа към изменената, явно некоректна, втора трактовка. И започва да "намира" разни нейни "доказателства". Ще посоча с какви повърхностни, наивни разсъждения стига до "фундаменталния" си извод, че "Етерът не съществува".

Преди повече от сто години резултатите от три опита – на Брадли, Майкелсон и Физо – са разтълкувани от учените по следния начин: Първият, на Брадли, говорел за абсолютно неподвижен Етер, спрямо който се движи Земята. Вторият, на Майкелсон, говорел за Етер, напълно увлечен от Земята (който се движи в синхрон с нея). Третият, на Физо, говорел за Етер, частично увлечен от Земята (който се движи с нея, но изостава). И понеже никаква реалност не може да съвместява такива противопоказни характеристики, ситуацията, видите ли, доказвала, че Етерът е нереална, измислена субстанция. Не е за вярване, но физиците и до днес продължават безрезервно да споделят тези объркани, с нищо непотвърдени, допотопни представи. Че ги и надграждат?!

В действителност, задълбоченият анализ сочи, че и трите опита се съгласуват само и единствено от позицията на движение на Земята спрямо абсолютно неподвижен Етер. Без такъв те нямат физическо обяснение (за да се види това в опита на Физо, се налагат корекции в раздел "Оптика"). Сиреч, и при трите Етерът се явява неподвижна отчетна система за движението. С една дума, държа да го отбележа, "доказателствата" на релативизма не бива да се приемат на доверие! Ефектите, "дължащи се" на Принципа на относителност, със сигурност имат по-добра обосновка.

Така приключвам с тежкия философско-физически проблем "Първи постулат". Призлява ми при мисълта, че трябва да се върна в началото, за да се захвана и с "Втори постулат" – другото дългоносо отроче на Теорията. Много трудно се пише научна статия. Още по-трудно се пише къса научна статия. А още и още по-трудно се пише значима къса научна статия. Защото истинската наука е въпрос на мъчително премисляне-преосмисляне, а не просто на съгласяване и отрицаване.

Накрая – пак опит за леко стихче:

Юнак физик сърфира – твори, магьосник същи.
Опитва да финтира Природата могъща.

________________________________________________________________

Александър Николов © 2010-2012 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2012)