Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2013 08:31 - НАСОКИ ЗА ПРОМЯНА
Автор: alniko Категория: Технологии   
Прочетен: 752 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.03.2013 08:32


Струва ми се уместно да споделя обосновките си по въпроса за макро формата на държавно управление...в най-едри щрихи, като принципно жалониране. Идва ми на ум, че институтите на БАН с подобен профил, както и факултетите на СУ, са пълни с подходящо образовани люде, които, в този момент на истини и отговорности, би било добре да впрегнат знанията си за каузата. Те са интелектът на обществото, призван да координира и насочва неговото движение. Когато същият не изпълнява мисията си на ръководен център, общественото тяло изпада в подчинение на инстиктите.

Днес знанията ни за Обективната реалност са на завидна висота, а пред нас, за вадене на поуки, се е простряла цялата история на човечеството. Затова будят недоумение неуките мрънкания на авторитетите, от рода: "някак си" трябва да има "някакви" промени; "някак си" трябва да се въведе "някаква" справедливост; "някак си" трябва да се постигне "някакъв" просперитет. Това с "някак си" всеки го може. А ученият затова е учен – да намери и обоснове конкретно решение и да застане зад него.

Необходимостта от радикални политически промени е очевидна. Те обаче трябва да се случат зряло. Всяка реорганизация е болезнена. Затова е нужна яснота – защо се предприема, как ще се осъществи и какво следва от и след нея. В противен случай ни чака кашата, забъркана от Горбачов – тръгнал да прави нещо, без да знае какво.

Обективитетът е устроен на Принципа на противоположностите. Те са източника на развитие. Затова възгледите за гражданско управление на основата на равенство, са пълна утопия. Нужно е противоборство. То се осигурява в условията на така наречената Демокрация. Но, според мен, в разбирането за нея има неясни моменти.

Реално погледнато, обективната полярност не предоставя абсолютна свобода на различията, а ги ограничава в строго канализирана схема. Изходно, ръководно начало и двигател се явява една единствена първична двойка противни страни и силата на тяхното взаимодействие. Надолу, в законен ред, идват все по-многобройните двойки разклонения от втори и по-нисък порядък. По подобие, всяко родословно дърво произтича от една хетеро двойка прародители, а не води началото си, да речем, от десетки бащи и майки. В този ред на мисли категорично заставам на позицията, че управлението на обществото трябва да се структурира именно по тази пирамидална формула.

Чело, формирано от много независими, абсолютно свободни субекти – политически партии (и лидери), включително и коалициите от тях – е противоестествен формат, предопределящ тромава и безотговорна управленска система...е партизанщина, пилееща обществен потенциал, енергия и средства. Прекаляването със свободата е контрапродуктивен фактор, както и прекаляването с равенството...е криворазбрана демокрация, явяваща се спирачка за общественото напредване.

Както показах, за отпадането на тази пречка не е нужно да измисляме рецепти. Пред себе си имаме най-добрия пример на организация – този на природната даденост. Сиреч, модел с повече от два полюса е нереалистичен...както и такъв с по-малко от два (еднополюсен, безполюсен). Това е Природен закон. Обективната реалност ни сочи достойната за подражание насока за правилно управление. Дава ни матрицата, чието следване гарантира верен курс и линия на поведение.

В този смисъл, необходими и достатъчни на върха са само два противостоящи субекта, ерго, две политически формации. Мястото на многото партии е вътре в тях – видоизменени в течения, генериращи идеи, тенденции, нюанси, проекти, от каквито иновации Демокрацията се храни и възпроизвежда. Така пълната, хаотична свобода на бившите партии е частично отнета от надянатата юзда на общата платформа, което превръща системата от разнопосочно стихиина в целеустремена.

Двете генерални платформи, чрез механизма на вътрешния вот, излъчват своя краен претендент за голямото състезание – периодичните национални избори. А в тях става въпрос за избор между две конкретни програми, чертаещи бъдещето на хората. Спечелилият кандидат съставя кабинета на своята формация и поема управлението.

В тази двублокова форма цари прагматизъм, без възможност за патови ситуации. Българският, турският, ромският произход вече няма да имат почва за едностранна етническа изява. Слага се край на днешните абревиатури (най-сетне компрометираната БСП и съмнителната ДПС ще отидат в историята).

Това е природосъобразният президентски модел на управление. При него нещата са прости и ясни – и като действия, и като отговорности...затова по-леки за изпълнение и контрол. Липсват спънките и тежкият формализъм, съпътстващи решаването на проблемите в свободна многопартийна среда. Най-близо до този прогресивен модел стои управленската система на САЩ (докато стара Европа тъне в бюрокрация).

Съгласно изложения природонаучен принцип, нататък идва големият въпрос за организиране на противопоставяне на така управляващата администрация – както с участието на противната формация, така и на по-широка основа. В това отношение има варианти (настоящият Парламент, може би, не е най-удачният), които изискват разностранно обсъждане.

Естествено, набелязаната форма на управление, наред със своите плюсове, има и полюс от минуси. Но, като компромисно решение, тя е с най-рационални оперативни възможности за действие. Едновременно с това се явява схемата, най-лесна и за осъществяване, и за подлагане на ефективен контрол.



Тагове:   промяна,   партии,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alniko
Категория: Технологии
Прочетен: 263548
Постинги: 125
Коментари: 122
Гласове: 82
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031