Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2013 09:09 - РАЗГРИМИРАНЕ (25) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ: ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – МЕТОД НА СРАВНЯВАНЕ
Автор: alniko Категория: Технологии   
Прочетен: 866 Коментари: 0 Гласове:
0



За разлика от родната модна тенденция да се приобщават към науката разни лекокрили философски алтернативи, сериозната, научната философия е приемствена, вървяща по пътя на разкриване на реални закономерности и причинно-следствени връзки, вплитайки ги в един безалтернативен образ-модел на Обективитета. В него допуснатите грешки подлежат на еднозначна корекция.
Именно този подход, като обективна методология, резултира във все по-конкретни решения и насочва мисълта към намеса, включително, в тяснонаучната физическа тематика. В случая с релативизма, това вмешателство достига до непосредствените изводи на Специалната теория, които, в обратен ред, навлизат дълбоко в общия устройствен план на Света (не е излишно да спомена, че, по отношение на общественото развитие, научната философия очертава полосата на обективната му организация, разминаваща се с днешната политическа разпасаност).
 

Казвам всичко това, защото правилното философско моделиране (основаващо се на Принципа на противоположностите, или, което е все същото, на Принципа на различие, на определеност, на познаваемост) достига до много важни максими по отношение на познавателния процес, чието пренебрегване – масово явление в днешната физика – води до смехотворни теоретизации, които час по-скоро трябва да бъдат преработени в съответствие с правилата.


След като посочих в детайли псевдонаучността на Първи постулат на Теорията, сега е ред внимателно да анализирам и нейния Втори постулат, касаещ постоянството на скоростта на светлината. Още на пръв прочит личи, че в него има реализъм. Но така, както е дефиниран, той търпи критика...представлява амалгама от природа и противоприрода, което се наемам да извадя на показ, като дам неговия генезис. Целта е да го очистя от налазилите го мистични релативни представи. А това, освен в самата му конкретика, опира най-вече до повече яснота около познавателния процес.


Последният е важна част от Общата теория на познанието, както в теоретичния си аспект – като същност и отражателни (познавателни) възможности на съзнанието (който въпрос няма да засягам), още и чисто технологично – като начин, по който съзнанието реализира своите способности. Другояче казано, като начин, даващ да се разбере как се стига до познание. Тъкмо с изясняването на тази последователност от стъпки искам, от една страна, да подчертая потребата от Втория постулат, а от друга, да демонстрирам неговото грешно конструиране. За целта трябва да възпроизведа самото познавателно начало. Ще го направя съвсем кратко, в поредица от умозаключения.

Да позная дадено явление (предмет, процес, събитие...) означава да го определя като това, което е. "Да го определя като това, което е" означава да очертая неговата индивидуалност. "Да очертая неговата индивидуалност" означава да откроя различието му от другите явления (предмети, процеси, събития). С една дума, "да позная" означава "да определя". А "да определя" означава "да установя (да дефинирам) разлика". Но как "да установя разлика"?  

Отговорът е предначертан и е съвсем близо до ума – мога "да установя разлика" само като започна действие "сравняване". Друг метод (похват, инструмент) за отчитане на разлики и, значи, за стигане до познание, не съществува.

Сравняването обаче изисква подготовка. За да го реализирам, трябва да извърша действие "противопоставяне". Т.е., трябва да построя познавателната верига: "противопоставяне за сравняване"-"сравняване за определяне (за познание)". Тези две звена са фундамента на технологията на Познанието.


Сравняването е единственият обективно наличен метод за определяне, ерго за стигане до познание. "Да позная дадено явление" означава "да намеря неговата определеност" чрез "провеждане на сравнителна процедура". В този смисъл трябва да е съвсем ясно, че и най-сложните и заплетени теории, включително Специалната теория, в действителност представляват операции по обикновено сравняване за изваждане наяве на съществуващи разлики. Самата умствена дейност не е нищо повече от безброй съпоставяния на данни за откриване на разликите между тях. Ето защо, при среща с тъждества, умът бездейства, няма върху какво да работи.


Физиката и, в частност, релативизмът най-сетне трябва да проумеят този факт и да спрат с обърканите си представи за абсолютно тъждество на инерциалните системи, след като вече са установили тяхно различие от порядъка на коефициента b=(1-v2/c2)1/2. Да проумуят, че именно тази разлика, скрита в недостъпните високи скорости, векове наред заставя ума трескаво да извършва издирването й. И че най-сетне, в Специалната теория, той успява да се домогне до нея.

_____________________________________________________________________ Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alniko
Категория: Технологии
Прочетен: 263550
Постинги: 125
Коментари: 122
Гласове: 82
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031