След като показах обективното съществуване на явленията, включително на Познанието, в затворени пространствени и времеви форми, сега ще представя кръговия порядък на определянето в контекста на формулировката на Втория постулат. За целта ще дам класическите способи за измерване на скорост, в които следва да се вмества и измерването на скоростта на светлината, понеже за някакъв друг начин на оценка, черезвичаен, обособен само за нея, не се сещам. А не съм и дотолкова сведущ, че да се хвана тепърва да измислям нещо "по-така". Всъщност, за съвремието ни са предостатъчни озаренията в подобен стил на бол "знаещи и можещи"...включително, до най-висок ранг. Така че да си продължа по пътеката на класиката.

Демонстрацията ще извърша в постановката: Пробно тяло – инерциална система K", с начало O", се движи спрямо неподвижна система К, с начало O, надясно с някаква скорост v по осите Х"=Х. Пак надясно върху Х" и Х са отбелязани точки A" и A, така че, при покой на системите една спрямо друга, е налице тъждеството разстояние O"A" (дължина L") = разстояние OA (дължина L).

Измерването ще проведа в система К . По дадената дължина L и времето за нейното изминаване t , трябва да намеря скоростта v на тяло K". Сиреч, ще работя по традиционната формула скорост = дължина/време (v=L/t). В качеството на пробно тяло включвам и светлинния сигнал, с някои допълнителни пояснения.

Така конфигурираната задача се очертава в няколко варианта на поставяне. Тук ще дам анализа си върху мерната процедура по първия.

1а) Измерване в система К , с часовник в точка O, при база дължина L :

С часовника съм в точка O. Когато точка O" съвпадне с O, стартирам часовника, фиксирайки момента на отправяне на тялото-сигнал по контролната дължина L . Следва съвпадане на точка O" с крайната точка A . Това е моментът, в който трябва да спра часовника, засичайки нужното ми време t за изминаване на разстоянието L. Казвам "трябва да спра часовника", защото, в действителност, не мога да го направя – изобщо няма как да разбера за събитието на съвпадане на O" с A. По-конкретно, то се явява другоместно за часовника (за мен), поради отворената конфигурация OA и, по тази причина, остава скрито, абсолютно невидимо от точка О.

Има обаче един начин за преодоляване на проблема – да прибягна до помощен светлинен сигнал, който, връщайки се обратно в точка О, да ме извести за случването на събитието O"=A  (който да затвори познавателния контур). Именно този по-късен момент ще засека с часовника като край на измерването. Друга възможност не съществува.

 И така, отиването OA става за точното време t , което не мога да регистрирам. Затова в момента на съвпадане на O" с A се излъчва светлинен сигнал към точка О . Същият изминава обратния път АО за допълнителното време ∆t . Т.е., за изминаване на точната дължина L , часовникът реално ще покаже не истинското време t , а единствено достъпното за измерване време t* = t + ∆t . Време t* фактически е максимално близко до нужното ми време t . Разликата ∆t е нищожна, пренебрежимо малка, поради гранично високата скорост на светлината. Но теоретично тя влиза в сметката. В този смисъл за скоростта v получавам:

v = точна дължина L/неточно време t – възможното, реалното измерване

(v = точна дължина L/точно време t – това измерване е невъзможно)

1б) Измерване в система К , с часовник в точка O, при база време t*

Съвсем близко до ума е, че, ако взема за база реално измереното време t* , докато то тече, система K" следва да измине, освен измерената дължина L , още и една допълнителна дължина ∆L , съответна на допълнителното време ∆t . Т.е., при реално измереното точно време t* , K" следва да се установи на, съответната на t* , точна дължина L* = L + ∆L .

Само че сега няма как да уловя тази точна дължина L* – не мога да затворя пространствения контур, както направих с времевия горе. С една дума, нямам друга възможност, освен да работя с първоначално отмерената дължина L , явяваща се максимално близка до L* . Или, в случая, за скоростта v получавам:

v = неточна дължина L*/точно време t* – възможното, реалното измерване           

(v = точна дължина L*/точно време t* – това измерване е невъзможно)

Така стигам до следния важен извод:

В Природата е налице обективна невъзможност за едновременно точно измерване на дължина и време. При точна дължина, времето е приблизително и обратно, при точно време, дължината става приблизителна (спомнете си същата закономерност в квантовата механика при определяне на координатите и импулса (мястото и момента) на частица – Хайзенберг 1927г).

Изрично повтарям, че приблизителното измерване на времето t , при точна дължина L , както и приблизителната дължина L* при база, реалното време t*, не идват от това, че величините ∆t и ∆L са безкрайно малки и няма техническа възможност да се измерят. Тук става въпрос за невъзможен за превъзмогване природен закон.

Накрая отново обръщам внимание, че отношениeто точна дължина/точно време може да бъде достигнато само в идеални (реално недостъпни) условия, на които ще се спра по-нататък. А това, че Специалната теория безпроблемно се добира до такива супер резултати, изобщо не е изумително постижение и висша проява на интелигентност, както опиянените умове се опитват да ни внушат, а си е чиста проба научно недоразумение, от което Познанието от край време се мъчи да се очисти.
__________________________________________________________