В предните три статии – изпълнения 1), 2) и 3) на опитната постановка за измерване на скорост в инерциални системи – дадох да се разбере защо и как се стига до пространствено-времево Съотношение на неопределеност. Заедно с това се постарах да стане ясно, че, в разгледаните ситуации, тази закономерност категорично отхвърля априорните (и с усещане за противоприрода) представи на Специалната теория за скоростта на светлината, вложени в нейния Втори постулат.
Сега обаче ще покажа още две възможности за същото измерване – изпълнения 4) и 5),– където се случва тъкмо обратното. При тях Съотношението на неопределеност в логичен порядък се съгласува със същия този Втори постулат. За целта, нека отново да представя постановката на измерването:
Пробно тяло – инерциална система K", с начало O", се движи спрямо неподвижна система К, с начало O, надясно с някаква скорост v по осите Х"=Х. Пак надясно върху Х" и Х са отбелязани точки A" и A, така че, при покой на системите една спрямо друга, е налице тъждеството дължина L" (разстояние O"A") = дължина L (разстояние OA).
4) Измерване на отсечка OA (дължина L) с часовник, придружаващ тялото-система K" (с часовник в точка О" на K") – база дължина L :
Видима е и възможността измерващият часовник да съпътства тялото от старта до финала. По този начин същият със сигурност ще засече с абсолютна точност както началния момент O"=O , така и крайния O"=А . Но, този път, на точната дължина L ще отговаря не нужното точно време t , а измереното точно време t" .
Съгласно Съотношението на неопределеност, между време t" и време t ще има разлика. Както знаем, до същия извод стига и Специалната теория. Тя извежда тази разлика благодарение на Втория си постулат. Т.е., точно време t" се явява приблизително, неточно време t , така че отново ще е налице условието:
v = точна дължина L/неточно време t – възможното, реалното измерване
5) Измерване на отсечка O"A" (дължина L") с часовник в точка О на система K – база време t:
И сега измерващият часовник със сигурност ще засече с абсолютна точност както началния момент O=А", така и крайния O=O" на преминаващата отсечка O"A" . Но, този път, на измереното точно време t ще отговаря не нужната точна дължина L , а точна дължина L" .
Съгласно Съотношението на неопределеност, между дължина L" и дължина L ще има разлика. Както знаем, до същия извод стига и Специалната теория. Тя извежда тази разлика пак благодарение на Втория си постулат. Т.е., точна дължина L" се явява приблизителна, неточна дължина L, така че отново ще е налице условието:
v = неточна дължина L/точно време t – възможното, реалното измерване
Редно е да отбележа, че тези съвпадения са от голямо значение за науката, защото утвърждават релативните промени на дължината и времето като обективни закономерности. Докато понякога, с цел избягване на парадоксите, се чуват изказвания в смисъл, че въпросните промени не се случват реално, а са чиста математика на относителността, под формата на така наречените Лоренцови трансформации.
От друга страна, няма да е излишно да повторя, че Лоренцовите трансформации са изведени в този си вид само благодарение на постоянната скорост на светлината, ползвана като мащаб за сравняване, което означава, само благодарение на Втория постулат (нееднократно дадох ясно да се разбере цялата фактология).
________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)
РАЗГРИМИРАНЕ (31) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ:...
Чувствомислени пожелания!
Прототип на миниатюрен инвертор с мощнос...
Защо наричат Бареков капут или дудук?