Физико-философските изследвания до тук поставят тежка диагноза на релативните възгледи, а именно:

– Първият постулат на Специалната теория (Принципът на относителност) е уличен в пълна несъстоятелност – като заблуда на съзнанието, като изцяло умосътворено предпоставяне (предписание), явяващо се излишно, непотребно за сравняването на системите, чието противоестествено присъствие (намеса) в сравнителната процедура сее небивало до момента изопачаване на действителността. Другояче казано, Първият постулат е натрапена на реалността измислица, пораждаща смехотворно невъзможни ситуации, наречени парадокси.

Освен като Принцип на относителност, същият може да се обозначи и като Принцип на абсолютна неопределеност, неразличимост, непознаваемост. Докато обективната, доказаната истина е, че Светът е устроен на Принципа на противоположностите, който е Принцип на различие, асиметрия, определеност, познаваемост, ерго, който е източник на движещата сила на развитието.

– Вторият постулат на Специалната теория (постоянството на скоростта на светлината), за разлика от Първия, съответства на обективната действителност. Нещо повече, той представлява жизнена познавателна необходимост в качеството си на единствения всеобщ непроменлив мащаб, не зависещ от никакви условия и предпоставки. В крайна сметка, именно на тази Природна характеристика дължим резултатите от сравнителната операция при инерциалните системи – уравненията, познати като Лоренцови трансформации. Но във вида, в който е даден в Теорията, Вторият постулат ни заблуждава, че покрива всички инерциални системи. Защото, де факто, движението остава извън неговия обхват.

Директно казано, Вторият постулат е сбъркан по същество. Допуска грешка, която го превръща в идеализация, отнасяща се само за система в абсолютен покой. Именно това идеализиране му позволява да постигне абсолютна точност на сравняване, което обстоятелство застава против известното диалектическо положение, че абсолютната истина е недостижима. Респективно, застава и против физическия еквивалент на тази философия – Съотношението на неопределеност в релативната физика.

В края на краищата, Вторият постулат ще е самата истина само отнесен за затворения контур "отиване-връщане" на светлинния сигнал, която технология елиминира движението на системите.

С една дума, прогнозата за съвременния Релативизъм е лоша. Навсякъде, където човек се сети да го пипне, той се изтърбушва из основи. При това положение никаква реанимация не е в състояние да възстанови и закрепи неговото същностно съдържание. Но толкова по-добре за физиката и за науката като цяло.

Интерес представляват още десетина съществени подробности от физиката и логиката на покоя и движението, но, за съжаление, съм възпрепятстван да продължа с намеренията си в тази посока. Принуден съм да се откажа и от представянето на внушителната по обем (и съдържание) здраворазумна Космология (против съвременните релативни и квантовомеханични фантасмагории).

Просто, до момента трябваше да преодолявам само силно орязаните възможности на блоговите платформи за подходящо оформяне на статиите – ограниченията с индексирането, използването на символи, изписването на математически изрази и др. Докато сега и предоставеното блогово пространство (blog.bg) се сви дотолкова, че стана съвсем неудобно за подобен тип публикации (в предната статия се наложи да задраскам повече от страница и пак едва успях да се побера).

Така че, отгоре на всички трудности и грижи по научната издържаност на разработките, не ми се занимава с допълнителните проблеми по техническото им изпълнение, респективно, с усложненото им пренасяне на съответните страници в интернет.

Впрочем, материалите, които предоставих на вниманието на любознателната аудитория са предостатъчни за сериозни размишления и на професионалите – физици и философи. И без това те отдавна дължат десетки отговори...а са и основните фактори на научното дело. Ето защо да вземат отношение е силно препоръчително...с оглед напредването на Познанието и репутацията им на учени. Разбира се, с презумпцията, че на територията на науката са априори налични способността за самостоятелно мислене и високото ниво на компетентност. Не че съм убеден в това, но поне така би трябвало да бъде!

__________________________________________________________

Александър Николов © 2010-2013  Всички права запазени  (COPYRIGHT © 2010-2013)
Блогът ми "НАУЧНА ФИЛОСОФИЯ" (http://alniko.log.bg/) беше спрян без обяснения. Затова го преместих на страницата  http://alniko-knowledge.blogspot.com/ .

Виртуалния свят в който живеем, т.е. нашата представа за Света създаваме , като отделяме области , обособени по субективни приоритети и ги вграждаме в именно този , за всеки един едновременно различен и единствен Свят. Така създаваме виртуалните представи граница и множество и като следствие , най важния инструмент логиката и прословутия и закон за изключеното трето. Това е инструмента с най голяма тежест в похода ни за познание. Всичко това е субективно, в един монолитен и неделим свят. Поставя под съмнения именно валидността на субективните инструменти, за които стана дума.

Странна философия. Прилича ми на конвенциите на Пуанкаре. Всъщност, въпросът е сравнително добре разработен в диалектическия материализъм. Субективността е такава само доколкото не е и не може никога да съвпадне с абсолютната истина. Но субективните представи не са хаотични, безразборно разхвърляни във всички възможни посоки. Обикновено, когато са обективни, основани на закономерности, те бият в дадена цел с известно разсейване около нея. Само незначителен процент дава големи отклонения, които, каквато е практиката, се елиминират, не се вземат предвид. С други думи, преобладаващата част от субективните мнения очертават една полоса, в която е максимално вероятно да се намира абсолютната истина. В този смисъл Светът, който познаваме, изобщо не е виртуален, а си е съвсем действителен или, по-точно, стои съвсем близо до действителния. Закономерно се позиционира и въпросът с преминаването през познавателните заблуди като начин да се стигне до истината.