Изводите от експеримента на Физо (1851 г.) са незадоволителни, с недостатъка да визират фактите предимно откъм видимата им повърхност. В този смисъл, те се явяват непълни и отчасти неверни. За да покажа това, първо ще дам схемата на опита:

 

Тръби АВ и CD са долна и горна страни на правоъгълник АВCD (неподвижна система К). По тях тече вода от А към D (движеща се система K"). От източник на светлина се излъчва сигнал. Полупрозрачна пластина го разделя на два лъча – един по течението и втори срещу течението. Чрез отразяване в огледала, лъчиге описват затворени контури и интерферират върху екран. По разместването на двете интерференции се съди за това как скоростта v на флуида влияе върху скоростта w на светлината в него – намира се резултантната скорост u.

 

Трябва изрично да подчертая следните две обстоятелства: 1) Скоростите u и w са абсолютни, са скорости в система Ко на светлината, а скоростта v е относителна, отчетена спрямо система K (Земята). 2) Когато водата в тръбите е в покой, лъчите описват тъждествени затворени контури и двете интерференции съвпадат. При задвижване обаче стълбът вода за лъча по течението се скъсява (част от водата пред лъча изтича), а за лъча срещу течението се удължава (лъчът пресреща допълнително вода). Т.е. сега пътищата на двата лъча стават неравностойни, без условия за компенсиране, все едно са само участъци "отиване" на лъчите в противни посоки (условно, до предната и задната стени на прословутия движещ се вагон). При това положение експериментът дава следния резултат за събиране на скоростите w и v:

 

u=w+v(1-w²/с²) или u=с/n+v(1-1/n²) – n е показателят на пречупване на водата        (1)

 

Формула (1) е озадачаваща. Първо, от една страна, в експеримента липсва пречупване, тъй като ъгълът на падане на лъчите "алфа" е нула, откъдето и ъгълът "бета" на пречупване е нула. От друга, факторът n винаги е налице чрез приемането с/w=n. Това означава, че n е не просто геометрия, а е някаква неявна, вътреприсъща характеристика на прозрачните материи  и изписването sin"алфа"/sin"бета"=n=c/w е некоректно. Редно е да добавя, че физиката "узаконява" скоростта w като по-ниска от граничната с, осланяйки се единствено на мъглявата представа за "оптична гъстота" на веществата...интуитивна, но вкарана в научно обращение. Второ, изразът (1-1/n²) е с неясен смисъл като цяло. И трето, линейният сбор (1) хипотетично допуска надсветлинни стойности за скоростта u (да речем, при n=2 и v=с).

 

Всъщност, геометричният закон, както и по-ниската скорост w би следвало да са следствия от фактора n, а не негови причинители. Изобщо, тук е нужно по-дълбоко навлизане в същността на явленията. Затова неслучайно обвързвам опита на Физо с въпроса за преминаване на светлината през прозрачни вещества. Зад n и w и зад цялото видимо отнасяне n=c/w изглежда се крие друго съдържание!? Още повече, че скоростта на светлината се лимитира единствено от свойствата на нейната матерна среда – полевата материя (система Ко), където може да има стойности само с и 0, без възможност за въздействия от външни фактори – от неясни "оптични съпротивления" или, още по-неправдоподобно, от някакви вторични поглъщания и изпускания на лъча. За мисленето в научен порядък тези сетивни подходи са неприемливи.

                                                                                                                                                             

Директно на въпроса, нека пред нас, хоризонтално разположен, да стои някакъв прозрачен образец с дебелина L. Имайки предвид неговата структура от, най-общо казано, отделни зърна, силово "обвити" от сферични полета, намирам за наложително да издигна тезата, че прозрачните вещества предоставят за движение на лъчите не праволинейни (Евклидови) коридори, а нещо като вълнообразни трасета между зърната – "слалом-писти" по микродъгите на силовите линии. При това, сферичното поле на първото зърно от горната гранична повърхност на образеца, като по-силно от полетата на предходната въздушна среда, завърта лъча около себе си (пречупва го) до момента, в който го изпуска, а сферичното поле на последното зърно от долната гранична повърхност, по същия механизъм,  връща обратно лъча в началното положение, понеже го изпуска отново във въздушната среда.

 

С една дума, факторът n би следвало да се явява показател за степента на нагънатост на вътрешното пространство на образеца. Тогава скоростта w на светлината през него ще е привидна по логиката: Докато, за време t, лъч по вертикалата изминава видимия път L със скорост w (както ни се струва), той, в действителност, изминава скрития път n.L с гранична скорост с. Оттук идва зависимостта L/w=t=n.L/с или с/w=n .

 

По-нататък по темата, съображения от най-общ характер навеждат на заключението, че законът за запазване на енергията се предхожда от закон за запазване (преобразуване) на масата (Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999). Изхождайки от него, стигам до следното събиране на скоростите по Питагор (по-обстойно за опита в цитираното издание):

 

u²=w²+v²(1-w²/с²) или u²=(с/n)²+v²(1-1/n²)                                 (2)

 

Зад формула (2) прозира, един вид, енерго-базировка, който момент изключва възможност за получаване на скорости, по-високи от граничната с. Тъй като изразът-катет v(1-w²/с²)^1/2 е много малка величина в сравнение с катет w, мога, с известна грешка, да направя събирането линейно във вида u=w+v(1-w²/с²)^1/2. Направо на извода: Величините от движещата се система K", умножени с коефициента b=(1-v²/с²)^1/2 (в случая b=(1-w²/с²)^1/2), стават приведени към неподвижната система К и обратно – величините от К, разделени на b, стават приведени към K". Тук неподвижната система е абсолютната Ко и, значи, относителната скорост v се абсолютизира, за да може да се събере с абсолютната скорост w. Обратното положение е: u/b-w/b=v – Принцип на противоположност (например, наблюдател K" ще измерва известната му отсечка Lо на K като L"=Lо/b, по който резултат ще познае, че самият той се движи).

 

Накрая, за да сведа до минимум грешката, която направих, преминавайки към линейно събиране (експериментът явно е толкова прецизен, че успява да я хване), вместо точния катет v(1-w²/с²)^1/2, ще поставя негов смален вариант v(1-w²/с²) или v(1-1/n²), с което става ясна и етимологията на израза (1-1/n²).

---------------------------------------------------------------------------
Александър Николов © 2010-2016 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2016)

интересна математическа екстраполация на опита на физо. Покажи я в дира в клуб физика да я види гери, па да поспорим, там и антирелативиста Петко от Разград, ама пише само в астрономията че във физиката го банаха. Та може да поизясниш там че и на мен не ми е схватливо тук, какво намекваш с тази екстраполация ? че относителната скорост на водата спрямо земята в опита на физо, всъщност била абсолютна скорост, така ли ?

Изпращам поредицата от статии на преподавателския състав на Физическия факултет на СУ. А с Герисъм не ми се спори...той не разсъждава...само шикалкави, превърта каквото е учил и го натъкмява, обикновено неправдоподобно, към ситуацията. Скоростта v на водата е относителна, но умножена с коефициента (1-1/n2) става абсолютна. Иначе няма как да се съберат абсолютна скорост w с относителна скорост v и да се получи абсолютна скорост u.

Няма смисъл да се спори с герасим, както няма смисъл да се спори с комунист, макар че комунизмът в зародиша си като идеология да е хубаво нещо но само утопия. Виж тук не е удобно за дебат с теб, предлагам ти да идем в някой друг форум или да се свържем по скайпа, аз навремето се бяхме сприятелили с петко от разград и си говорехме по скайпа за теорията на айнщайн, ти нали знаеш той си има своя хипотеза ХСВ сподвижни вакууми, писал е в дира за нея. Ако искаш и по електронна поща можем да кореспондираме, моята е krapetz@abv Чао за сега!

За съжаление, не разполагам с никакво време за дейност извън блоговете, които поддържам (пиша и за свободното списание GSJ). Петко, с неговата ХСВ теза, не може да даде научно обосновани отговори на десетки въпроси. В това отношение Герисъм е много по-точен...облегнат на СТО. Между поддръжниците на последния има една жена, Шпага, която, отвреме-навреме, показва завидна логика, но, сякаш изплашена от самостоятелното си мислене, дава на заден и се връща при останалите. Трябва да е ясно, че в края на 19 и началото на 20 век физиката получава огромен тласък напред от плеяда гениални умове - Поанкаре, Планк, Лоренц, Айнщайн, Борн, Дирак и др. Но те са пионерите в изследването на явления, които вече са невидими, за разлика от класическите. И съвсем регулярно е техните работи да са изпълнени с предположения - и верни, и неверни. Затова написаното от тях не трябваше да се превръща в религия, недосегаема за критика, както се получи на практика. Поколенията, дошли след пионерите, допуснаха фаталната грешка с нокти и зъби да защитават казаното от тях, превръщайки го в догма. Така постепенно физиката се превърна във фантасмагорика...имам предвид както Релативизма, така и Квантовата механика.

Не ти зная името ( мисля че беше Александър), моето е Христо, но си напълно прав, по горе писаното от теб. Може да помислиш обаче за предложението ми да кореспондираме по скайп или електронна поща. Интересно е как интерпретираш скоростта V на водата в опита на физо като абсолютна скорост ? щом при опита на физо се е установила интерференчна картина, това означава че нито V нито пък W нито пък u са абсолютни скоростти. И Петковата ХСВ на кои научни въпроси не може да даде обосновени отговори според теб?
Приятен ден !

Така е , шпага сама расъждава, но нали не е физик, си мисли че може и да греши. Той и самият Айнщайн е мислел същото за теорията си, а именно че може и да греши.

Какви скорости са W и u ? Нали движението на светлината е независимо от движението на другите системи?

нали има интерференчна картина при опита на физо, следователно скоростта на светлината не е абсолютна.

Ако не са абсолютни, ще трябва да са относителни...други (междинни) опции не съществуват! Така ли ще разцъкваме?

Ми така излиза от опита на физо че щом има интерференчна променлива картина, значи це скоростта на светлината е относителна спрямо другите скоростти. Той и Петко говореше за един негов опит с интерферентна картина на една движеща се огледална лента, не знам чел ли си постингите му в дира по тази тема, ма опитът така и не се разбра какво се е случило. Петко казва че този дето го е провел повече не му се е обадил, за разясняване.

Христо, съжалявам, нямам време да си правим лафче. Считам, че имаш проблем със засяганата материя. Това, което пишеш е безсмислено (цитирам: "......значи це скоростта на светлината е относителна спрямо другите скоростти.").