Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2018 18:07 - ЗА СЪЩНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО
Автор: alniko Категория: Технологии   
Прочетен: 1620 Коментари: 13 Гласове:
0



 Резюме

На квантово ниво покоят е абсолютен – силово поле (система К0). Тук са възможни само колебателни (вълнови) движения. При това, преминаването на енергията в кинетична форма има два аспекта: 1) Количество Е на преобразуваната енергия. 2) Скорост dE/dt на преобразуване на енергията или мощност N=dE/dt. По т.1 е в сила: E=h.n, където h=Е0 е постоянната енергия от едно колебание (Планковата константа), а n – брой на извършените колебания. По т.2 е в сила: dE/dt=h.(dn/dt) или N=h.f, където f=dn/dt е честотата – броѝ колебания за единица време. Компилацията E=h.f, предложена от М.Планк, очевидно е недоразумение. За сведение, електромерът работи по формулата: dE/dt=h*.(dn/dt) или (dE/dt).dt=h*.dn, съответно Е=N.t=h*.n  [vat.sec] (h*– енергията от едно завъртане на диска...зависи от неговите размери и материал).

В известен смисъл, днешната физика не познава механизма, по който се осъществява двежението. Нейните разработки в това направление се базират главно върху видимите явления и процеси при преместването на телата в пространството. Докато при изследванията в дълбочина се натъкваме на закономерности, навеждащи на съвсем различни заключения върху феноменологията на движението, върху неговите същностни основания, именно които трябва да извадим наяве За целта отново ще обсъдим решението на апорията „Дихотомия“ на Зенон Елейски (V век пр.н.е.). Да припомним нейния смисъл:

За да се измине разстоянието от точка А до точка Б, първо трябва да се измине половината от него. За да се измине половината от него, трябва да се измине половината на тази половина...и така до безкрайност. Извод: Разстоянието от точка А до точка Б не може никога да се измине. Нещо повече, отивайки към безкрайно малките половинки, дори самото тръгване от точка А се явява възпрепятствано, а оттам и самото движение се явява невъзможно. 1

Както и преди отбелязахме (по сведения от,някои древни автори), един  ученик на Зенон, за да покаже противното (че движението е напълно възможно), станал и се разходил насам-натам. След като изяснихме обстоятелството, което прави тази разходка  възможна, сега е ред да покажем под лупа и способа, по който тя се осъществява. Но първо нека припомним и рещението на апорията:

Откривайки грешката в разкъжденията на Зенон, направихме заключението, че раздробравянето на разстоянието АВ на все по-малки половинки следва да има граница – някаква материална непрекъсната (неделима) микродължина l0 (с маса m0), която повече не може да се измине на части, а само цялата наведнъж. Наред с нейното съществуване се оказа обективно необходимо и съществуването на делима до безкрайност микропустота с условен линеен размер l0* – двете, формиращи биполярна силова микроклетка (квантова единица) във всяка точка на пространството.

Тъкмо това решение сочи несъстоятелността на вековната представа за движението като кинематика и динамика на местене на материята (която представляват изследваните физически тела) от една точка на пространството в друга. С него на дневен ред излизат нови два въпроса, чиито отговори водят до неочаквани, неуловими за човешката сетивност, изводи, а именно:

Първи въпрос: По какъв точно начин или начини микродължината l0 може да се измине цялата наведнъж?

Втори въпрос: Как се преодолява появилия се отново проблем с половинките разстояния при изминаването на микропустотата l0*, тъй като тя е делима до безкрайност?

Отговорът е комплексен: Микродължината l0 може да се измине цялата наведнъж по един единствен  начин и той се състои в напречно осцилиране на частицата l0, m0 около равновесното й положение. Така за едно пълно колебание (за един период) тя „изминава“ сама себе си, респективно, „изминава“ дължината l0, която предктавлява.  Друга възможност за нейното движение не съществува. Като силово обвързана в микроклетката, частицата l0, m0 не може да се освободи от нея, не може да напуска точката, в която се намира, не може да се мести в пространството. В този смисъл, тя само осцилира на място, а не тръгва да изминава прилежащата й микропустота l0*, което положение елиминира логиката на половинките разстояния. Посредством микропустота l0* обаче, в качеството й на силова връзка между съседните частици l0, m0, микроклетката се явява, един вид, свръхчувствителна нервна клетка, способна да улавя и препраща по силовата линия всяко смущение, възникнало в някоя точка на пространството, в това число и да пренася колебателното движение от частица на частица, осъществявайки транслацията на възникналото събитие. При това положение движението по силовата линия може да става само под формата на вълна.

Краен извод от апорията: Движението (разходката) насам-натам на ученика на Зенон е напълно възможно, защото е подвластно на законни основания. При това, когато ученикът се движи, материята, която го формира, не се мести заедно с него. Ученикът представлява, един вид, материално явление, материално събитие, което вълново се разпространява в силовата материална среда. Този начин на движение е всеобщ. Изключения от него не съществуват.

Повече от понятно е, че енергията Е0 на микроклетката (нейният енергиен заряд) е постоянна величина Е0=h (Планковата конктанта). Когато частицата l0, m0 извършва колебателно движение, тази енергия се преобразува от потенциална в кинетична. С този процес се появяват две важни енергийни характеристики: 1) Количество Е на преобразуваната енергия. 2) Скорост на преобразуване на енергията dE/dt или мощност на процеса N=dE/dt (преобразуваната енергия за единица време).

Разбираемо е, че енергията Е0=h кинетично се реализира в един период на колебание на частицата. При нейно n-кратно осцилиране, единичната енергия h ще се мултиплицира в сумарна енергия Е по формулата  E=h.n., в чиято истинност не може да има никакво съмнение. Сумарната енергия Е от осцилациите на частицата е пропорционална на броя n на колебанията. Докато от честотата f=dn/dt  (брой колебания за единица време) ще зависи мощността N=dE/dt=h.(dn/dt) или N=h.f на осцилирането. По този начин даваме да се разбере, че М. Планк е в грешка с формулата си за енергията на електромагнитното излъчване Е=h.f (невярно предложение), обърквайки я с тази за мощността на излъчването N=h.f (вярно предложение) . Ясно е, че на разглежданото квантово ниво трябва да се прави разлика между количеството преобразувана енергия Е и скоростта на нейното преобразуване N. Тъкмо оттук двете зависимости се пренасят и в конвенционалните случаи на движение.

Първичното осцилиране (това на частицата l0, m0) представлява хармоничен цикличен процес, както казахме, единствено възможния за осъществяване, което означава, че, с развитието на материята, същият ще се повтаря в безброй разновидности на макро ниво. Следва енергийната ефективност на повтарящите го циклични макропроцеси да бъде точно копие на неговата формула E=h.n. Че това наистина е така, проличава от ред примери на такива процеси. Ето два от тях:

Пример 1 – автомат АК- 47 в ролята на механизъм с цикличен процес: Без никакво съмнение, енергията Е, която автоматът освобождава (преобразува от потенциална химическа в кинетична), е равна на константната енергия Е0=h* на един заряд, умножена по броя n на зарядите в пълнителя: E=h*.n . Очевидно за енергията E няма значение дали ще бъде освободена, примерно, с честота един изстрел в секунда или с честота пет изстрела в секунда. Но с колкото по-висока честота f действа подобен оръжеен осцилатор, с толкова по-голяма мощност N се води стрелбата (N=h*.f). .

Пример 2 – уредът „електромер“ в ролята на механизъм с цикличен процес: Отново без никакво съмнение, енергията Е, която електромерът отчита, е равна на константната енергия Е0=h* за едно завъртане на диска (Е0=h* зависи само от размерите на диска и материала, от който е направен), умножено по броя n на завъртанията: E=h*.n  (затова уредът отчита само броя на завъртанията на диска, а не честота, с която се върти). Впрочем, електромерът работи точно по формулата: dE/dt=h*.(dn/dt), където, както вече казахме, dE/dt=N е мощността, а dn/dt=f е честотата. От този израз още на момента е видно, че за енергията ще е в сила зависимостта: E=h*.n, Но при електромера нещата стоят така: (dE/dt).dt =h*.dn, откъдето се получава крайната работна формула: N.t=E=h*.n   [vat.sec].

Сега да погледнем на движението на частицата l0, m0 в релативен аспект. Тук няма място за никакви тълкувания и заблуди. Когато говорим за колебателно движение на частицата – система K’, имаме предвид движението й относно абсолютния покой на микропустотата – система K0. Защото да се предполага евентуална възможност за движение и на нематериалното, на празното, на „нищо“-то е немислимо, е абсурд.  

С една дума, за състоянието на частиците l0, m0 са налице две противоположни възможности: или да са в покой относво микропустотата, формирайки с нея полевата материя – система K0, или да се движат колебателно спрямо нея, формирайки вълновите движения, а с тях и обектите от вещество  – движещите се системи K’, подредени във възходящ ред по величината на скоростите си (всяка предходна се явява покояща се за следващите – Принцип на противоположностите).

По-нататък нащата са ясни. Да вземем за пример една от дефинициите на прословутия втори постулат на Специалната теория, цитирайки годиректно от оригиналната статия 2, както следва:

Във въведението: "...в пустота светлината винаги се разпространява с определена скорост с , не зависеща от състоянието на движение на излъчващото тяло".

Очудващо е с каква лекота физиката приема за коректно подобно определение, съчетано от неопределености. Липсват каквито и да е уточнения по естеството на пустотата и нейния релативен статус. Авторът не е обяснил какво представлява светлината, респективно, какво има предвид под израза „в пустота светлината се разпространява“. Също така не е ясно от какво и защо е определена скоростта „с“ (скоростта на явлението „светлина“ може да е определена само от характеристиките на средата, в която то се разпространява). Изобщо, пред нас е едно твърдение, прекрачващо отвъд строгите норми на научните традиции.

Само по себе си движението в пустота, независимо от смисъла на това понятие, всъщност, е движение спрямо тази пустота. И понеже движението не може да се определи по друг начин, освен чрез покоя, като негово противоположно, това означава, че, в случая, пустотата негласно е приета за отправна система в покой (Принцип на противоположност). Сиреч, за да дефинира движението на светлината, авторът фактически е заел позиция в покоящата се система на пустотата. Според релативното разбиране обаче този покой е относителен, макар че да се предполага възможност за движение на подобен нематериален феномен е недостатъчно сериозно. Така или иначе, възниква въпросът относителен или абсолютен е покоят на пустотата от дефиницията?

За решаването на този проблем търсим някакъв категоричен абсолют, на който да се опрем. Такъв се явява постоянната скорост на светлината, в качеството си на горна граница на скоростите. Тук логиката веднага предявява изискване за наличие и на долна граница – абсолютна скорост нула (Принцип на противоположност). Но релативизмът изключва такава възможност. За него посоката към все по-малките скорости спрямо тавана „с“ остава неограничена, отворена. Това схващане е очевидно нелепо, имайки предвид че всяко смаляване е естествено сходящо към нулата. За да направим още по-отчетлива абсурдността на този замисъл, рожба на Принципа на относителност, ще обърнем ситуацияна наопаки, като вземем границата на скоростите „с“ за горна нула. Тогава спрямо нея всички останали скорости ще образуват огледална възходяща градация, отиваща в безкрайност, т.е. допускаща безкрайно големи скорости. Липсата на реална долна граница „скорост 0“ води до фарса на безкрайно големите скорости в огледалната ситуация (трябва да е налице огледална горна граница „скорост с“).

 

 

Справка

1. Редев Р. – Антична философия, С., 1988, стр. 106.

2. А. Эйнштейн – К электродинамике движущихся тел, 1905.

    http://path-2.narod.ru/02/03/kedt.pdf

---------------------------------------------------------------------------
 
Александър Николов © 2010-2018 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2018).

 



Тагове:   Движение,   енергия,   покой,


Гласувай:
0



1. krapetz - За пустотата
26.02.2018 09:02
Пустотата е нищо и не може да се дефинира движение спрямо нея, тя се въвежда само за да се разграничават материалните обекти в нея. В този смисъл парадокса на Зенон е решен. Пустотата може да се дели до безкрайност, но и всеки материален обект в нея също може да се дели до безкрайност, каквото и да представлява на микроскопично ниво, вълна или частица, защото вълната се пренася от материални обекти. Материалните обекти не могат да бъдат лишени от пространство (пустота) за да съществуват. Съответно те могат да се делят до безкрайност също както и пустотата без която не могат. Звижението е присащо само на материалните обекти но не и на пустотата, нищото не може да се движи или да е в покой. Пустотата не може да се измери но материалните обекти са измерими именно чрез пустотата. Нашето съзнание е това което допуска само 3 измерения за материалните обекти в пустотата (неизвестно защо) но материалната даиствителност може да се окаже с n на брой измерения (защото нищо не пречи на това, или не е открита още пречката за това). Квантовите частици може да се окаже че се движат и в тези останали измерения, та затова са и тези "парадокси на квантовата механика" ( съществуването едновременно на няколко места на една квантова частица, невъзможността за точното измерване на положението на частицата, нелокалност и т.н квантови странности на микросвета). А теорията на относителността е некоректно обясняване , скоростта на светлината не е константа, макар че чрез нея айнкайн математически е изградил теория която да се корелира с някои експерименти, друг е въпросът дали тези експерименти се тълкуват еднозначно като потвърждаващи теорията на относителността.
цитирай
2. alniko - "Пустотата е нищо и не може да ...
26.02.2018 10:52
"Пустотата е нищо и не може да се дефинира движение спрямо нея, тя се въвежда само за да се разграничават материалните обекти в нея. В този смисъл парадокса на Зенон е решен. Пустотата може да се дели до безкрайност, но и всеки материален обект в нея също може да се дели до безкрайност, каквото и да представлява на микроскопично ниво, вълна или частица, защото вълната се пренася от материални обекти."

Очевидно не сте наясно с апорията на Зенон. След като пустотата е нищо, защо не е безразмерна точка, защо е пространствена? Реална ли е или е условно въведена? От цитираната дефиниция на втория постулат коя е отправната система, спрямо която е определено движението на светлината? и още, и още въпроси към многото голи твърдения. Този подход не е научен. А мнения колкото щеш. Вашето се покрива с това на Ленин: "Електронът е неизчерпаем в дълбочина".
цитирай
3. krapetz - За пустотата
26.02.2018 11:10
alniko написа:
"Пустотата е нищо и не може да се дефинира движение спрямо нея, тя се въвежда само за да се разграничават материалните обекти в нея. В този смисъл парадокса на Зенон е решен. Пустотата може да се дели до безкрайност, но и всеки материален обект в нея също може да се дели до безкрайност, каквото и да представлява на микроскопично ниво, вълна или частица, защото вълната се пренася от материални обекти."

Очевидно не сте наясно с апорията на Зенон. След като пустотата е нищо, защо не е безразмерна точка, защо е пространствена? Реална ли е или е условно въведена? От цитираната дефиниция на втория постулат коя е отправната система, спрямо която е определено движението на светлината? и още, и още въпроси към многото голи твърдения. Този подход не е научен. А мнения колкото щеш. Вашето се покрива с това на Ленин: "Електронът е неизчерпаем в дълбочина".

Апорията на зенон е решена, пустотата може да се дели до безкрайност както и материалното в нея, костенурката изминава всеки път разстоянието до целта и макар то да се дели до безкрайност в един момент от времето костенурката достига до целта защото разстоянието отделящо я от целта става по малко от размера на костенурката. Пустотата е реално въведена казах защо, защото чрез нея се разграничава материалното съдържащо се в нея, иначе няма разграничаване и няма познание за реалността, съответно тя е елемент от реалността, не е нереална напълно реална пустота, тя е противоположното на пълнота, двете сентенции които са противоположни една на друга . едното не изключва другото, в диалектическият материализъм се допуска грешка като се разграничават противоположносттите, чрез борбата им, ( едното се стреми да превземе другото), в единството на противоположносттите което също е диалектически възглед, обаче има разлика, и тя се свежда до единството на противоположнистите, и в крайна сметка противоположността идва от единството, а не като независимо съществуване на противоположносттите както е тълкувано от Маркс
цитирай
4. krapetz - За скоростта на светлината
26.02.2018 11:14
айнщайн е въвел че С= kostanta , универсално за цялата вселена, и базирайки се на този постулат, изгражда теория която обяснява коректно явленията във физиката, но това не означава че теорията му е незаменима, при условие че всъщност C=/= konstanta Класически е възможно да се обяснят много явления от физиката.
цитирай
5. alniko - Не познавате апорията на Зенон и ...
27.02.2018 07:16
Не познавате апорията на Зенон и изобщо не сте вникнали в неовата логика. Това за размерите на костенурката направо е смешно. Похвално е, че се стремите към изграждане на концепция, но не става само с твърдения или предположения, за по-благозвучно. Стъпете върху някакви законови основания. Покажете причинно-следствените връзки. Щом пустото, празното е противоположно на пълното, харастеристиките на едното трябва да са обратни на характеристиките на друтото. Пустотата уж е нищо, а й придавате свойства на нещо. Направете обосновка поне на едно свое твърдение, например на това за скоростта "с". Позовете се на някакви закономерности. Това, което пишете, е недостатъчно за сериозно обсъждане.

цитирай
6. krapetz - За пустотата
27.02.2018 07:32
alniko написа:
Не познавате апорията на Зенон и изобщо не сте вникнали в неовата логика. Това за размерите на костенурката направо е смешно. Похвално е, че се стремите към изграждане на концепция, но не става само с твърдения или предположения, за по-благозвучно. Стъпете върху някакви законови основания. Покажете причинно-следствените връзки. Щом пустото, празното е противоположно на пълното, харастеристиките на едното трябва да са обратни на характеристиките на друтото. Пустотата уж е нищо, а й придавате свойства на нещо. Направете обосновка поне на едно свое твърдение, например на това за скоростта "с". Позовете се на някакви закономерности. Това, което пишете, е недостатъчно за сериозно обсъждане.



Много добре съм запознат с апорията на зенон, това за стрелата, изминавайки все по малки разстояния до целта, те се делят до безкрайност така че никога стрелата не достига целта. Но това е само привидно, намалявайки разстояниета до момента когато те станат по малки от дължината на стрелата, стрелата достига до целта въпреки безкрайният дележ на разстоянието и до целта, ето парадокс няма и всичкото е само заблуда в разсъжденията, та и практиката показва че няма парадокс и той е само в главите. Пустотата е нищо но аналитично е противоположност на пълнотата, това не означава че тя е материална като света, казах че пустотата само разделя и разграничава елементите на пълнотата. Моите съждения са напълно логични и съответстват на действителността, а вашите не. Следователно моите съждения са верни и научни а вашите не.
цитирай
7. krapetz - За скоростта на светлината
27.02.2018 07:50
Много явления във физиката могат да се обяснят нерелативистки ( без да се прибягва до надаряване на пространствовремето със динамични свойства и характеристики, като същевременно се смята скоростта на светлината за абсолютен таван), например гравитационните лещи са просто обикновенни рефракционни лещи от космическа плазма обвиваща всяка звезда . забавяне на времето на живот на мюоните, е вследствие на по слабото взаимодействие със плазмата в горните слоеве на атмосферата поради високата скорост на мюоните ( колкото по бързо се движат мюоните толкова по слабо взаимодействат със другите частици и толкова по дълго живеят, подобно на неутроните, при тях ако са забавени, взаимодействат с ядрото , иначе преминават през него като плувец през вода) релативистите интерпретират това в своя светлина като смятат че самата скорост е виновна за по дългият живот на мюоните. Червеното гравитационно отместване се дължи на забавяне не на времето а на скоростта на фотоните, и т.н, явления погледнати под призмата на релативизма, могат да бъдат обяснени със класическа физика.
цитирай
8. alniko - "Много добре съм запознат с ...
28.02.2018 05:30
"Много добре съм запознат с апорията на зенон, това за стрелата, изминавайки все по малки разстояния до целта, те се делят до безкрайност така че никога стрелата не достига целта. Но това е само привидно, намалявайки разстояниета до момента когато те станат по малки от дължината на стрелата, стрелата достига до целта въпреки безкрайният дележ на разстоянието и до целта"

Излишно е повече да повтарям, че това не е вярно...това са някакви ваши си представи. От Аристотел насетне десетки философи, математици и физици правят опити за разрешаване на това противоречие при движението. Едва Ленин успява горе-долу да налучка посоката, но разсъжденията му за прекъснатост/непрекъснатост на материята са толкова мъгляви, че самият той не е наясно с тях, което личи от разбирането му за неизчерпаемост на електрона в дълбочина. И още, твърдите, че това е наука:"Пустотата е нищо но аналитично е противоположност на пълнотата, това не означава че тя е материална като света, казах че пустотата само разделя и разграничава елементите на пълнотата." Но дали е така? Виждаме противоположност пълно/празно само на думи. И космическото пространство "разделя и разграничава"...то какво е? А къде е полевата материя? А силите?...да не питам повече. Що се отнася до мюоните, тук сме почти на едно мнение...за това, че интерпретациите на релативизма за редица явления са нагласени по негово усмотрение. Но че величината на скоростта (на количеството движение) стои като причина за редица ефекти (пространствени, времеви, масови...) е научен факт, а по този въпрос Вие си противоречите през ред. За съжаление, не разполагам с време за обсъждане на подобни най-общи положения, при това, в случая, на съвсем информативно равнище.
цитирай
9. krapetz - Не е така
28.02.2018 08:11
Отворете гугъл търсачката и се запознайте най сетне с апорията на зенон. Ще видите че съм прав. Пустотата е синоним на празнота, а логическото тълкование на празнотата е липса на съдържащо се в нея, тази липса няма как да се тълкува като материя, каквито концепции предлагате. Пустотата обаче не е независимо съществуваща от материята в смисъл че ако няма материя, няма и пустота, защото няма противоположното на нея което да я определя като такава. Пустотата е нематериална защото няма качествата на материята. Освен това материята има структура и елементи на тази структура, тези елементи са разделени разграничени един от друг, чрез пустотата м/у тях, и не биха били такива ако нямаше пустотата м/у тях. Предполагам ( лично мое мнение) че полето е форма на материя отговарящо за силовите въздействия м/у елементите на материята , и свързвайки ги в големите организации на материя, като тела, планети, звезди, както и силовите въздействия на последните по между си, е форма на материя противоположно разграничаваща се от вещественната изградена от елементи, атоми , молекули и т.н, тя не е изградена от елементи, (или ние не знаем още че е изградена от някакви елементи) в този смисъл, пустотата не съществува от гледна точка на полевата материално форма, а съществува само за вещественната форма. В заключение обаче пустотата в своята абсолютност не съществува, тя е само привидно следствие от заключенията. За скоростта на светлината, не е абсолютна константа, вече казах че опитите които уж я установяват като константа спрямо всяка инерциално отправна система, са нагласени от релативистите в полза на теорията им. Отам нататък отпадат всякакви релативистични ефекти на забавяне на времето и скъсяване на дължините, въведени от Лоренцовите трансформации само и само за да оправдаят константността и таванът на скоростта на светлината спрямо коя да е отправна система във вселената. Доплеровият ефект например опровергава константността на скоростта на светлината.
цитирай
10. alniko - Очевидно не сте прочели горната ...
01.03.2018 06:30
Очевидно не сте прочели горната статия (или сте й хвърлили само диаонален поглед) и не желаете коментари по същество, а изпитвате нужда да изложите свои общи възгледи по ред физични въпроси. Защо тогава не си направите блог, за да може по този начин да си отворите място за по-пространни текстове, с прилагане на обосновки, доказателства, примери. Иначе, в тези кратки постове, желаейки да споделите куп неща наведнъж, се получава голяма бъркотия. Ако сте способен на самокритичност и си погледнете написаното отстрани, ще видите, че е така. Разплитането изисква време, а то, специално при мен, винаги е в недостиг – разни инвеститорски интереси и замисли, надявам се, ме разбирате. Не мога да си позволя да се разпилявам в наукоподобни разговори (например за логиката на Зенон...не се усещате колко несериозно звучите ...като човек чел-недочел, разбрал-недоразбрал). Каквото имам да казвам, съм го казал.
цитирай
11. krapetz - Диалог
01.03.2018 08:31
Само в диалог се стига до истината, мога да направя така както ме съветвате, но ще излезе че си говоря сам в някакъв блог който я се чете я не, от други, но със вас диалога става като че ли ползотворен, виждат се различните мнения и съответната аргументация. Аз многократно съм критикувал ТО по форуми ( най ожесточените които бяха в форумите на Дира и БГ наука форум) Преди година две мисля че и вие писахте в форума на дира, полемиките м/у рибаря, петков, герисъм, шпага и много други които са привърженици или опоненти на ТО (: но както и да е. Наистина тук не е много удачно да се водят полемики, ограничени сме в писането, няма голяма аудитория, но в общи линии може да се води диалог. Аз показах моето обяснение за апориите, вие вашите, обаче неоснователно ме обвинявате че не съм ви чел постовете и не съм запознат с апориите на зенот. Както и да е, няма да влизаме в евтини заяждания (това го прави един от форума на дира наречен ГЕРИ СЪМ), иначе става отвратително. Аз разбрах че вашата концепция за физическата същност е налагане на елемент на материята който по нататък е неделим, възможно е и такъв сценарии но трябват опитни доказателства, аз намеквам за същото за полевата форма на материята, като неделима всеобхващаща форма на материя, отговорна за силовите въздействия м/у елементите на делимата дискретна вещественна форма на материя. Например концепцията на Стандартният модел приет от теоретичните физици в който виновник за силовите въздействия м/у вещественните елементи са тъй наречените виртуални частици, ми се струва много несъстоятелен , вие какво мислите за този модел обясняващ силовите взаимодействия ? както и да е, според мен съвременната физика върви към задънена улица, усложнява се без да има някакво развитие, вие как мислите? с това завършвам общите си приказки, ако имате желание за по задълбочен диалог и анализ на дискусията, може да го изложите в някой форум в който ще участвам и аз, но само не и в форума на дира, там е отвратително място.
цитирай
12. alniko - На това ли му казвате диалог: a...
02.03.2018 07:09
На това ли му казвате диалог:
alniko: "Не познавате апорията на Зенон и изобщо не сте вникнали в неовата логика."
krapetz: "Много добре съм запознат с апорията на зенон...костенурката изминава всеки път разстоянието до целта и макар то да се дели до безкрайност в един момент от времето костенурката достига до целта защото разстоянието отделящо я от целта става по малко от размера на костенурката....Апорията на зенон е решена....Отворете гугъл търсачката и се запознайте най сетне с апорията на зенон. Ще видите че съм прав."
Да видим колко сте прав: Прословутата костенурка просто бавно-бавно си върви, както се казва, без цел и посока. А главно действащо лице е бързоногият Ахил, който тичешком трябва да я настигне. Но, според логиката на Зенон, това е невъзможно. И, за да не намесите този път големината на стъпалото на Ахил (номера на сандала му), ще Ви кажа, че той и костенурката са само символи за бързо и бавно движение. Смисълът на апорията в този вариант е, че бързото, колкото и бързо да е то, никога не може да настигне бавното, колкото и бавно да е то. Защо?...сам разучете тази логика.
Подобни монолози от моя страна са само губи-време за мен. Затова се стремя да ги избягвам.
цитирай
13. krapetz - Подобни монолози от моя страна са само губи-време за мен. Затова се стремя да ги избягвам.
02.03.2018 08:00
Губите само вашето време, разбрах че с вас диалог не може да се води, вие сте Герисъм от форума на дира , самоче №2. Диалозите с вас са напълно безползотворни, явно имате амбициите на форумен софист и нищо повече. Няма повече да си хабя клавиатурата с вас. Приятни Монолози.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alniko
Категория: Технологии
Прочетен: 263563
Постинги: 125
Коментари: 122
Гласове: 82
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031