Прочетен: 573 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2018 17:49
Светът е устроен на Принципа на противоположност. Същият предполага старт на развитието на материята от първоначална биполярна структура с конкретни параметри, подлежащи на определяне. Логично и с увереност следва да предвидим (понеже Светът е материален), че едната страна на тязи структура е нещо материално – ядро, което не може да бъде друг формат, освен „частица“...гранично дискретна порция маса m0 – const., с линеен размер l0 – const. Втората страна, за да бъде антипод, трябва да е нематериална – някакъв безплътен идеал (липса на маса). Ролята на подобен идеален феномен може да изпълнява само така наречената абсолютна пустота, респективно, микроучастък от нея с линеен размер lr – const., разделящ масите m0.
Масата m0 ще се явява плюсовата, мъжката, подвижната същност на двоякото начало. А микропустотата – минусовата, женската, неподвижната същност (на разглежданото квантово ниво абсолютният покой на микропустотата просто няма как да се обяви за привиден). Мъжкото естество „плюс“ и женското естество „минус“ следва да си взаимодействат (да се привличат) със сила Fr – const., формирайки във всяка точка на пространството еднакви напрегнати, първични микроклетки (наредени в силови линии), с линеен размер Rr=l0+lr – const. (всъщност, Rr е разстоянието между центровете на две съседни маси m0) и с линейна плътност ρr=m0/Rr – const. По този начин всяка микроклетка се явява заредена с гранично дискретна порция енергия Е0 – const., съответна на масата m0, така че да е изпълнено условието:
Е0/m0=к – const., където к=d=с2 е коефициент на енергиен заряд (1)
Израз (1) представлява главно отношение „идеална същност-материална същност“ на материята. Съгласно Принципа на противоположност, то ще има две лица: едното ще отразява състоянието на напрегнат покой на микроклетката (коефициент к=d), а другото – състоянието на колебателно движение на масата m0 в микропустотата (коефициент к=с2, където с е скоростта на светлината). И понеже имаме основание да считаме (съгласно закона за енергията на цикличните движения), че енергията Е0 и Планковата константа h са една и съща величина Е0=h – const. [kg.m2/s2], от отношение (1) определяме граничната маса: m0=h/с2 – const. (атомът на Демокрит).
По силата на своя произход, константите Е0=h, m0 и с са глобални, с всеобща валидност, докато константите, отбелязани с индекс „r“, се явяват регионални. От направените определения става ясно, че енергията на първичната микроклетка може да бъде или изцяло потенциална (Е0=Ер=Fr.Rr – напрегнат покой), или изцяло кинетична (Е0=Ек=m0.с2 – раздвижване с гранична скорост с), с възможност за преобразуване от едното състояние в другото. Сиреч, ще е в сила следната енергитична зависимост:
Fr.Rr - m0.с2 = 0 или Fr.Rr = m0.с2 (2)
Уравнение (2), от една страна, обяснява скоростта на светлината – (Fr/ρr)1/2=с, а от друга, показва единството на силите:
Fr = c2.ρr (3)
Според изходните определения, тази универсална сила трябва да се проявява в две противоположни форми – динамична и статична. И наистина, директно от (3) произтичат зависимостите:
Fr = а.m0 – първообраз на втория закон на динамиката (3а)
m0 m0
Fr = (с2/ρr) . ----- . ------ – първообраз на закона за гравитацията (3b)
Rr Rr
Изразът в скоби на формула (3b) се получава като резултат от преобразуването на (3) в (3b) и следва да е гравитационната константа:
G = с2/ρr [m3/kg.s2] (4)
Така странната дименсия на константата G добива ясен смисъл. Нещо повече, наред с нея разкриваме корените и първичния смисъл на закона на Нютон за силата на гравитацията между маси m1 и m2, с разстояние R между техните центрове, а именно:
m1.m2 m1 m2
F = G. -------- = G..---- . ---- = G.ρ1.ρ2 (5)
R2 R R
Формата (5) на този закон (където m1/R=ρ1е линейната плътност на разстоянието R от масата m1 и m2/R=ρ2 е линейната плътност на разстоянието R от масата m2) дава категорични отговори на въпросите относно произведението на масите m1.m2 (да речем, защо произведение, а не сума), относно квадрата на разстоянието R2 (който очевидно не се дължи на някакви мистични „особени свойства на пространството“) и относно оперирането с линейната плътност, а не с обемната. Изобщо всички сили в Природата имат своето логично обяснение като производни на първичната сила Fr=c2.ρr . В крайна сметка, даваме да се разбере откъде идва способността на материята зз самодвижение.
Що се отнася до изходната материално-идеална структура, остава още да направим изводите:
ρr = m0/Rr = с2/G , съответно Rr = G.h/c4, съответно Fr = c4/G (6)
Всички тези определения (Е0=h, m0=h/с2, ρr=с2/G, Rr=h.G/с4, Fr=c4/G)1 представляват описание на квантовата единица на Вселената.
В заключение отново и отново дебело ще подчертаем, че Принципът на противоположност е и Принцип на определеност, понеже едната противоположност се определя чрез другата Друг начин за определяне не съществува. Тъкмо на тази определителна рамка се основава и математиката...не може да се състави уравнение без наличие на разлика, на две противни страни (например, за да стигне до уравненията, наречени Лоренцови трансформации, авторът на Специалната теория обръща тъждествените инерциални системи в противоположни с уговорката, че това е само за удобство). В този смисъл, от макро до микро структурите на материята, всичко е качествено и количествено определено до границата h, m0 . Така Принципът на противоположност се явява и Принцип на познаваемост – от макро до микро структурите на материята, всичко е познаваемо, защото се поддава на всестранно определяне. А когато теоретичното мислене води до неопределеност, това означава, че е допуснато някакво объркване, че концепцията се нуждае от корекция, а не от търсене на нови призрачни обяснения.
Справка
1. Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, София 1999 стр. 321-328, 332-336.
---------------------------------------------------------------------------
Александър Николов © 2010-2018 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2018)
ХОРАТА ВЪСТАВАТ, А ПРАВИТЕЛСТВАТА ПАДАТ...
Римските пътища в България и съвремените...