Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2018 16:32 - ЗА ФИЗИЧНИТЕ ВЕЛИЧИНИ И ТЕХНИТЕ ДИМЕНСИИ
Автор: alniko Категория: Технологии   
Прочетен: 1278 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.01.2019 04:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Резюме: Днешната физика твърди като безспорен факт, че Лоренцовите трансформации: x"=(x–v.t)/b ; t"=(t–v.x/c2)/b (гледна точка K", където b=(1-v2/c2)1/2) говорят за неразделимо преплитане на пространствените координати и времето. Тук показвам несъстоятелността на тази теза, За целта правя елементарно сравняване между величините „дължина“ и „време“, от една страна, и техните дименсии „метър“ и „секунда“, от друга, с резултат: дължина=(число).(метър) ; време=(число).(секунда). Следователно, за да се преплитат дължината и времето, трябва да се преплитат или метърът и секундата, или числата пред тях (друго за преплитане няма). И понеже числа не могат да се преплитат, показвам, че между метъра (m", m) и секундата (s", s) също няма никакво преплитане: m"=(mm.s/s)/b или  m"=(mm)/b ; s"=[s(m.m/s)/(m2/s2)]/b или  s"=(ss)/b. По-нататък представям изходната природна законност (Принцип на противоположност=Принцип на определеност), която провокира тези обективни резултати.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

Какато е известно, физичните величини и техните дименсии стоят в самото начало на физиката. Но, съдейки по начина, по който борави с величините маса, дължина и време, смея да твърдя, че тя не е напълно наясно с обективната им природа. По-конкретно, когато в края на 19 и началото на 20 век се сблъсква с ред непознати явления, в това число и с Лоренцовите трансформации, физиката явно се оказва неспособна да се справи с новата феноменология в рамките на утвърдените разумни норми, тъй като я виждаме да тръгва по пътя на „обогатяване“ съдържанието на тези основни величини с ред невъобразими свойства.

Специално при преобразуването на координатите и времето между две относително движещи се инерциални системи, физиката излиза със смайващото ума твърдение, че Лоренцовите трансформации са проявление на съществуваща четиримерна реалност – така нареченото единно пространство-време, респективно, че физичните измерения „дължина“ и „време“ са неразделимо преплетени. Ето тази видимо ирационална концепция, представена от специалистите В.В.Стручков и Б.М.Яворский, цитирам 1:

"В преобразуванията на Лоренц пространствените координати и времето са тясно преплетени и времето е невъзможно да се отдели от пространствените координати........В механиката на Нютон пространството и времето – това са две независими многообразия: тримерно пространство и едномерно време, които съществуват независимо едно от друго.

В СТО пространството и времето представляват единно многообразие; то се нарича пространство-време. Това е четиримерно многообразие, при което то не може да се разбие на две независими многообразия: на тримерно координатно пространство и едномерно време."

За да покажа, че единодушно приетата теза за неразделимо преплитане на пространствените координати и времето е умосътворена, преди известно време анализирах Лоренцовите трансформации, адекватни на следната постановка:

Инерциална система K"(x",t") се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X"=X. В момента на съвпадане на началата O"=O на системите, от този общ център се излъчва светлинен сигнал също надясно по X"=X. След време t в K , съответно t" в K" , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x" в K".

Да припомня резултатите от изследването.2 Съотношенията между координатите x" и x и времената t" и t, наречени Лоренцови трансформации, изглеждат така:

x"=(x–v.t)/b ; t"=(t–v.x/c2)/b  – гледна точка K", къзето b=(1-v2/c2)1/2            (1)

Релативното учение счита действието в скоби за неосъществимо, тълкувайки съчетанията v.t и v.x/c2 като неразделима преплетеност на пространствени и времеви измерения. Пълната несъстоятелност на тази представа проличава при изразяване на трансформации (1) чрез дименсиите на величините: m" и m за метрите на координатите x" и x, s" и s за секундите на времената t" и t, m/s за скоростите v и с, а именно: 

m"=(mm.s/s)/b  или  m"=(mm)/b ; s"=[s(m.m/s)/(m2/s2)]/b  или  s"=(ss)/b       (2)

Сиреч, операцията в скобите е напълно изпълнима. Не се наблюдава никакво неразделимо преплитане на пространствени и времеви измерения – от метри се вадят метри и от секунди се вадят секунди.

Изводи (2) на това семпло представяне бяха апострофирани от наш известен физик (проф. Р. Ц. от СУ) в следния отговор до мен (с копия до моите адресати, негови колеги):

 „Драги ми господине,           

 Преди да си затруднявате мозъка с разсъждения за специалната теория на относителността, бъдете така добър да усвоите гимназиалния курс по физика, където ясно се различават зависимостите между физическите величини от тривиалната проверка на размерностите им във формулите. Учудвам се на наглостта Ви да твърдите, че физиците 110 години се заблуждават относно същността на трансформациите на Лоренц, а само Вие сте я схванали правилно. Бъдете така добър повече да не генерирате боклук в Интернет пространството!
Румен Ценов

------------------------------------------------------------------
Roumen TSENOV, Ph.D., Dr.Sci., Professor of Particle Physics
Department of Atomic Physics, office B49a, phone: +3592 8161850
University of Sofia FAX: +3592 8622546
BG-1164, Sofia, Bulgaria e-mail: tsenov@phys.uni-sofia.bg
------------------------------------------------------------------

Уважаемият г-н Професор изглежда е решил да се позабавлява пред близкото си по дух обкръжение. Така да бъде...мога да стана по-директен и шоуто да продължи. Мегдан за това, колкото щеш. Уникумът, който предлага на всеослушание, дава поводи за много и широки усмивки. Но трябва дебело да подчертая, че не те са цел на статията. Намерението ми е, от безплодното „нищо“, на иначе задоволителния синтаксис, да постигна значимо „нещо“.              


Не е за вярване, че се налага да разяснявам не на шега и не на кого да е началата на физиката. На застъпеното от мен научно разбиране за физичните величини и техните дименсии, драгият ми наставник отвръща с някакво свое, незнайно от какъв вятър довяно, виждаве. Като човек, нямащ представа какво върши и, изобщо, с какво се захваща, която дезориентация буди недоумение и тревога...говори за нива на несъответствие. Другояче казано, обструкцията му представлява пълно недоразумение откъдето и да я погледне човек – като твърдения, като доводи, като нареждания, като замисъл, като подход (никак не е лесно да се вземат решения против заученото). На този фон височайшите изблици на раздразнение придобиват самобитен комичен аспект. Но тъкмо със своята безпомощност допринасят за ваденето на много важни поуки и заключения. Така че мястото и вниманието, които ще отделя на това ненаучно творение, са изцяло заслужени и, в голяма степен, задължителни.


Цитираната забележка явно е предназначена да изпълни ролята на показна наказателна акция. Но постига точно обратното. Защото в нея, освен едно нелепо твърдение, поднесено с арогантна надменност, няма нищо друго. С две думи – нула академизъм (дано не се дължи на пропуски в усвояването на материала и научната етика). Сякаш робуването на догмата е рещило да си направи шега с автора. И както обичайно се случва, хуленето, уповаващо се на сляпа вяра, с удвоена сила се обръща срещу самия хулител...и срещу правоверното братство, одобряващо с мълчаливо съгласие (силата на „сговорната дружина“ е всеизвестна, но науката е място за изява на индивидуалности). Казвам всичко това не толкова защото никой от елитната аудитория изглажда не схваща каква безсмислица представлява недостойният коментар, а главно поради обстоятелството, че имам намерение да доведа въпроса за физичните величини до възможно най-пълна развръзка (иначе избягвам да се занимавам с подобни недобронамерени изказвания, бранещи безразсъдно дадена наизустена доктрина).


Случаят, както казах, ме задължава, тъй като касае едни от най-фрапиращите вмешателства на ума в естествената нагласа на Универсума. В десетки статии, къде с доказателкгвени стойности, къде с логични научни хипотези, се постарах да разкрия неща, за които драгият ми наставник (типаж на социума) няма никакво понятие. Сега на дневен ред излиза занемареният въпрос с физичните величини, при което още на момента трябва да изтъкна, че темата не търпи никакви импровизации (не става за упражнения в самостоятелно мислене), а изискванията за нейното обсъждане са доста високи.


След тези уточнения ще започна, вече по същество, от натрапеното нелепо твърдение: „...бъдете така добър да усвоите гимназиалния курс по физика, където ясно се различават зависимостите между физическите величини от тривиалната проверка на размерностите им във формулите.“. Именно стъпвайки върху това свое увъртяно съждение, драгият ми наставник, като върл блюстител на статуквото, се захваща да раздава правосъдие. Той, както по вкичко личи, счита, че направената „тривиална проверка“ на Лоренцовите трансформации с дименсиите „метър“ и „секунда“ е едно, а тяхното изпълнение със самите величини „дължина“ (абциса) и „време“ – съвсем друго, къде-къде по-комплицирано. Така че дименсиите „метър“ и „секунда“ може и да не се преплитат, но при величините „дължина“ и „време“ преплитането е неизбежна реалност.

Тази преценка (като основание за унищожителната критика) навярно се взема за неопровержима, високо компетентна и изпълнена с отговарност към физиката. Да видим дали е така. За по-леко вникване в казуса, ще започна от неговия съвсем елементарен изглед – от сравнителния анализ между величините „дължина“ и „време“, от една страна, и техните дименсии „метър“ и „секунда“, от друга. Всъщност, ще направя, своего рода, нагледен разрез на понятието „физична величина“, а именно:


Величината „дължина“ има за дименсия „метър“. А „метър“ означава „единица дължина“, което е все същото. Величината „дължина“ представлява „определен брой единици дължина“, респективно, „брой метри“ или (число).(метър).   


Величината „време“ има за дименсия „секунда“. А „секунда“ означава  „единица време“, което е все същото. Величината „време“ представлява „определен брой единици време“, респективно, „брой секунди“ или (число).(секунда).


Без никакво съмнение, за величините„дължина“ и „време“ще са в сила изразите:

дължина=(число).(метър) ; време=(число).(секунда)                  (3) 

В обобщен вид:  величина=(число).(понятие-мащаб)        (3а) 


Такава е обективната истина. В този ред на мисли, за да се преплитат дължината (координатите) и времето, трябва да се преплитат или метърът и секундата, или числата пред тях (друго за преплитане няма). Моята задачата беше да покажа, че между метъра и секундата няма никакво преплитане. А за евентуалната възможност неразделимо да се преплитат числата е най-уместно да чуем отново познатото авторитетно мнение.      


Всеки може за по-нагледно да напише Лоренцовите трансформации не с дименсиите
m" и m , s" и s и m/s, а с величините (число.m") и (число.m), (число.s") и (число.s) и (число.m/число.s). Рецултатът е ясен. Ясно е също, че това се отнася за изписването на произволни зависимости. С други думи, оказва се, че респектиращото будителско изказване на драгия ми наставник, всъщност е крайно некомпетентно и безотговорно (за съжаление, подобната псевдонаучност е на кормилото и налага безогледна цензура). Толкова по тази сравнително лесна за асимилиране повърхност на вапроса с физичните величини.


Сега да се потопим в подповърхностната материя. Разсъждавайки върху Лоренцовите трансформации:
x"=(x–v.t)/b ; t"=(t–v.x/c2)/b  – гледна точка K" , е редно да си зададем въпроса: След като съчетанията v.t и v.x/c2 „говорят за налично единно пространство-време“, защо v.t има само измерение за дължина (брой метри), а v.x/c2 – само измерение за време (брой секунди)?? Отговорът намираме в Нютоновата механика: Защото v.t=Δх е нищожно малкото разстояние, на което началото О" на система K" се отмества от началото О на система K за нищожно малкото време v.x/c2t...т.е. Δх/Δt=с – скоростта на светлината.3 Няма никакво преплитане на координати и време, няма ни най-малка следа от мистерията „единно пространство-време“.


Точно така повелява и върховният Принцип на противоположност. Но тази фактология далеч не изчерпва неговата евристика за ситуацията. Същият, поради своето първенстващо положение и качества на висша методика, предлага отворени до краен предел хоризонти.
Съгласно него настоящото изследване върху физичните величини може и трябва да отиде още по-дълбоко – трябва да стигне до самото тяхно причино-следствено пораждане, за да извади наяве и обясни същинската им природа, личаща в изрази (3).


Логиката на случая ни подсказва, че за целта трябва по някакъв начин да се абстрахираме от безкрайното многообразие на обектите, явленията и процесите и да погледнем на Света откъм неговите субстанциални основания...и че такава възможност съществува, скрита в йерархичното подреждане на нещата и зависимостите – от формите на единичност, към все по-високите степени на общност. В този смисъл, изследването на Обективната реалност като единно цяло може да се реализира на базата на нейна характеристика от възможно най-общ порядък.


Без да навлизам в подробности, такава най-обща характеристика се явява
Принципът на определеност като пряк подгласник на Принципа на противоположност.4 Вече нееднократно говорих за съществуващата определеност на материалните образувания и връзки на всички нива на пирамидалната структура. Определеност, пораждаща познавателния процес и позволяваща му да прониква навсякъде – от основата чак до самия връх и обратно. Остава още да изтъкна факта, че определеността (съществуваща чрез различията) винаги е двояка – с качествена и количествена страни (нека вметна, че понятието „преплитане“ е в разрез с понятието „различие“, респективно, с понятието „определеност“).


С тези няколко щриха дойдох на интересуващата ме
плоскост на изследване. Всеки остър ум вече трябва да е в състояние да се ориентира в обстановката. Пред съзнанието се откриват три възможности за обективно изучаване и отразяване на Природата, както следва:               


1) Изучаване и отразяване на Природата по нейната качествена определеност. На тази база възниква науката Философия. Качествената определеност провокира появата на мислене в натурфилософски и логически порядък. Природната даденост тук се откопира с понятия, без интерес какви количествени измерения стоят зад тях. Изгражда се системата на понятията, с начина на обвързването им в съждения, което Познание е едно за цялата Вселена. Определеността чрез понятия изключва каквато и да е възможност за тяхно вариантно неразделимо преплитане.    


2) Изучаване и отразяване на Природата по нейната количествена определеност. На тази база възниква науката Математика. Количествената определеност провокира появата на мислене в математически порядък. Природната даденост тук се откопира с числа, без интерес какво съдържание-качество стои зад тях. Изгражда се системата на числата, с правилата на взаимоотнасяне помежду им, което Познание е едно за цялата Вселена. Определеността чрез числа изключва каквато и да е възможност за тяхно вариантно неразделимо преплитане.


3) Изучаване и отразяване на Природата едновременно и по качествената определеност, и по количествената определеност. На тази база възниква науката Физика (обяснимо защо много по-късно от първите две науки). Качествената определеност и количествената определеност, като обединен формат, провокират появата на мислене в комплексен, физически порядък. Не може да има никакво съмнение, че Природната даденост тук ще се откопира с комбинация от понатия и числа, с интерес както към всяко съдържание-качество, така и към неговото количествено измерение. Изгражда се системата на физичните величини (така изяснявам защо те, от една страна, представляват понятие, а от друга, число) със законите на взаимоотнасяне помежду им, което Познание е едно за цялата Вселена. Пълната определеност чрез понятия и числа, в съответствие с предните две предпоставъчни положения (само с понятия или само с числа) би следвало също да изключва каквато и да е възможност за вариантно неразделимо преплитане, този път на физичните величини.

От разкритото позициониране на физиката произтичат важни следствия както за самата нея, така и за двата й първоизточника, а и за науката като цяло. Но тази интригуваща тема изисква отделно внимание. Тук само ще подчертая заключението, че философията, математиката и физиката, всяка със своята специфика, отразяват една и съща реалност, поради което разгръщането на трите науки трябва да протича в едно общо корито. Тоест между системата на понятията, системата на числата и системата на физичните величини трябва да е налице пълно съответствие. Темата, казах, е обширна, но, все пак, нека обобщя в няколко изречения с нарочно засилен контраст. Успешна философия може да се постигне и без математика и физика. Успешна математика може да се постигне и без философия и физика. Формулата за успех на физиката обаче е: физика=математика+природофилософия (придържането към нея трае векове наред, но след „краха“ на атомизма настава безконтролно свободомислие, с неусетно нагазване в зоната на заблудите).

Тезата „общ фундамент и взаимообвързаност“ на трите науки и тяхната едновариантност като съответни форми на Познание се сблъсква с абсолютно неразбиране от страна на физиката. Мимоходом ще дам два характерни примера за това.

Първи пример (от началото на осемдесетте): В няколко разговора с наш учен академик, физик от най-висока класа, на мои логически и математически аргументи против изводите на Специалната теория, той отговори така (предавам дословно отделни фрагменти): „Младежо, остави тази работа. И аз като млад учен се опитвах да я пробия...не става. Бих ти обяснил, но си много далеч от релативните тънкости. Имаш остро мислене, но прекалено конвенционално, по старите договорки. А физиката е с нов светоглед. Тази теория си има свои логика и математика и точно в това е нейният чар." В действителност, бях навлязъл до самата тъканна основа на релативното учение. Затова останах поразен. Отявлените изкривявания на логиката и математиката именитият учен наричаше възхитителни решения. Сякаш не говорехме за наука, а за очарователните дефекти на Холивудска актриса. Беше безсмислено да възразявам. Но вадех полза от всяка дума. Имах нужда от това общуване и бях благодарен.

Втори пример (от началото на новия век): На мое писмо с някои антирелативни бележки, наш учен физик, сега професор, отговари с няколко реда, в които се открояваше неистовото, докарано до фалцет словоизлияние: „Какви са тия идиотщини“?! Да се чуди човек що за първична реакция, що за недодяланост. И понеже за себе си бях сигурен, че не се подвизавам на улицата, просто зачеркнах този адрес. Но не можах да забравя озъбената стоглава язвителност, анатемосваща де що еретично се изпречи на пътя й. Все пак рано или късно ще се види кой какво и защо е писал (поддържам няколко блога, които се четат от стотици хиляди). А не споменавам имена, тъй като това са лични контакти. Не единствените, разбира се, но всички далеч от понятието „честна игра“.

Но да се върна на темата „физични величини“. По-специално, интересува ме да разкрия естеството на величината „маса“. Понеже в това отношение физиката, действайки изцяло на своя глава, си позволява какви ли не волни интерпретации (повечето откровени небивалици), навеждащи на мисълта, че ползва понятието „маса“ без да има ни най-малка представа и разбиране за неговата същност, респективно, без да се съобразява с философската и математическата му предистории, налагащи съществени ограничения.

Няколко думи за въпросните предистории. Всеизвестен факт е, че философията (материалистическата) започва да отразява Обективитета, учредявайки и разработвайки категориите „материя“, „пространство“ и „време“. При това, в качеството на фундаментална аксиома и първооснова на всичко съществуващо, поставя материята. В тази философска определителна линия, материята е несътворима и неунищожима, независеща от никакви условия и предпоставки (в противен случай настава неопределеност, с необходимост от външна намеса). Важно е да добавя, че, съгласно Принципа на противоположност, би следвало да тече безкраен процес на преобразуване на материята между две нейни противоположни състояния (форми на съществуване).

Математиката, на свой ред, е живо въплъщение на философската концепция за материята. Математическата определеност включва идеална подреденост на материалната структура. Именно от безусловно ревноделната прекъснатост на материалните силови линии математиката извлича ненакърнимия ред на числата и започва да оперира с неговата безукорна организация (мога да го интерпретирам като състоящ се от абсолютно еднакви единици, всяка съставена от неделимо число, плюс делима до безрайност междина до числото на следващата единица). В противен случай математиката рухва.            

Физиката е призвана да придаде количествено изражение именно на това математико-философско качество материя. И изпълнява тази своя мисия, като въвежда величината „маса“. Сиреч, физичната величина „маса“ не може да бъде нищо повече или по-малко от обозначение на количество неприкосновена материя (както величината „дължина“ обозначава количество пространство и величината „време“ – количество време). Оттук характеристиките на масата следва да пренасят във физиката всички субстанциални свойства на материята, а именно: Масата съществува винаги и навсякъде във всичко матриално. Не се губи, не се създава, не зависи от никакви условия и предпоставки. Само се преобразува между две свои противоположни компоненти – от едната в другата и обратно. Тук ще вмъкна кратко обяснение. Ние измерваме като маса=(число).(килограм) една от тези компоненти. Същата се проявява под формата на инертна или тежка маса (Общата теория стъпва на верен принцип). Тъкмо тази съставка на масата е пространствена и, един вид, времеинтервална, т.е. величините „дължина“ и „време“ са нейни атрибути. Ето защо метърът, секундата и килограмът би следвало да се изменят едновременно, в една посока и в еднаква степен. С нарастване на скоростта въпросната измерваема маса се смалява. Следва килограмът, метърът и секундата също да се смаляват, откъдето времето ще забързва своя ход, а при гранична скорост, в нулата дължина и масата ще е нула. Ако този синхрон се наруши, физичните закони стават зависими от скоростта (сегашното положение). От своя страна, законът за запазване на енергията ще се обуславя от наличието на закон за запазване на масата...познатите две противоположни качества енергия би следвало да се пораждат от съответни на тях две качества маса.5  

Както добре знаем, съвременната физика се обляга на математиката (на моменти я изопачава), докато философските си потребности задоволява изцяло по свое усмотрение – по пътя на интуитивните мирозрения на своите водещи умове. С този голям дял субективизъм (ненаучност в подхода), вероятността за пресъздаване на измислена природа е огромна. И наистина, виждаме да се появяват шокиращи предположения, тълкувания, предвиждания – всичко това, представяно за модерни, напредничави теории. А, де факто, голяма част от тази нова идейност се намира изцяло извън изложената до тук действителност. Затова бих казал, че съшата звучи, по-скоро, като бълнувания под хипноза. Но няма място за песимизъм. В крайна смегка физиката неминуемо ще осъзнае, че щракането с пръсти, което чува около себе си, не е някаква шеговита закачка или отзвуци от чалга веселба, а е подканване да се събуди, най-сетне да излезе от това неестествено състояние, чиито съновидения, поради факта, че просто умът ни не ги побира, са считани, каква ирония, за прояви на свръх интелигентност.  

 

Справка

1. В.В.Стручков, Б.М.Яворский – Вопросы современной физики, М., 1973, стр. 43

2. А.Николов – За липсата на реализъм в тезата единно пространство-време 
http://alniko-knowledge.blogspot.com/2015/05/for-lack-of-realism-in-thesis-united.html

3. А.Николов – Обща и частна задачи при трансформиране на координати и време
http://alniko-knowledge.blogspot.com/2016/01/general-and-private-tasks-for.html

4. А.Николов – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, стр.204-211

5. А.Николов – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, стр.296-336

 -------------------------------------------------------------------------
Александър Николов © 2010-2018 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2018) 



Тагове:   маса,   време,   дължина,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alniko
Категория: Технологии
Прочетен: 262718
Постинги: 125
Коментари: 122
Гласове: 82
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031