През декември 2012 г. от издателството "LAP LAMBERT Academic Publishing", AV Akademikerverlag GmbH&Co. KG (Германия) ми предложиха да публикуват в сборна книга статията "PRESERVATION THE FORM OF LAWS – PRINCIPLE OF SIMILARITY". Съгласих се и специално за тях изготвих разширен вариант, който изпратих в началото на януари 2013г. За мое учудване след месец пристигна нова настоятелна покана. Отново изпратих същия прикачен файл. Последва запитване да не съм се отказал. Тогава наистина се отказах. Тук давам статията под горното заглавие. Линкът към превода на английски е (не съм сигурен за качеството): http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/4749.

Резюме

Трансформациите на Лоренц имат решение, различно от това на Специалната теория. На тази база, без постулиране, следват изводите: L"=L/b ; t"=t/b ; m"=m_с/b – движеща се гледна точка K" ; L=L".b ; t=t".b ; m=m_с".b – неподвижна гледна точка K (b=(1-v²/c²)^1/2). Тези зависимости говорят, че между системи K и K" е в сила подобие – Принцип на подобие (Принцип на различие в пропорция). В обобщен вид – (параметри K")=κ(параметри K), където κ е коефициент на подобие. От тук следва, че Принципът на относителността ще е в сила само за изолирана лаборатория, защото единствено тогава няма как да се установи дали κ е b или 1/b. Съгласно гледна точка K, с нарастване на скоростта v, килограм K" се смалява, откъдето в същата степен се смаляват метър K" и секунда K". Т.е., мащабите на система K" се променят едновременно, в една посока и в еднаква степен (в Теорията промените са разнопосочни: метър K" се скъсява, секунда K" се удължава, килограм K" нараства). Тук е задължително да тестваме горните зависимости за съвместимост с "условие за запазване формата на законите". Резултатът от проверката е положителен. На същия тест изводите на Теорията търпят провал, което е очаквано. Достатъчно е да посоча само нейното чудовищно издевателство над разума с "безкрайно голямата маса в нула дължина" и недоразумението: в dx"/dt" – dx" (метър K") клони към нула, dt" (секунда K") клони към безкрайност. Законът на Планк E=h.f също се проваля. Неговото съгласуване с въпросното "условие за запазване..." води до извода, че Планковата константа h следва да представлява гранично дискретна порция енергия Е₁=Е₀=h . На порцията енергия h трябва да съответства порция маса m₀, така че да е изпълнено условието h=m₀c². Величината m₀ следва да представлява гранично дискретна порция маса – атомът на Демокрит. Константите m₀, h и c ще са главните определения на веществото и полевата материя - така наречения "етер" (който е абсолютно неподвижен, съгласно опитите на: Брадли-1725, Майкелсон-Морли-1881, Физо-1851, Саняк-1913 и др.). Етерът формира пространството и дава връзката "релативизъм-квантова механика". Тук само ще спомена, че Гравитационната константа е комбинация от m₀, h и c и отчита линейната плътност на материята (линейната плътност на Етера, респективно, на пространството, респективно, на масите m₀).

Ключови думи: Лоренцови трансформации, Принцип на подобие, Планкова константа, атом на Демокрит

УВОД

Всячески доказан факт е, че Светът е устроен на Принципа на противоположностите. Същият обаче влиза в отявлен конфликт с днешната философско-физическа концепция "движението е единствена реалност", без наличие на покой като негов антипод (за разлика от класическите възгледи). Т.е., физиката приема априори (а философията доверчиво я следва), че инерциалните системи са абсолютно тъждествени, правейки изключение от въпросния принцип. Тази несъвместимост изисква преосмисляне на изводите на релативизма.

Понеже Светът е устроен на Принципа на противоположностите, по този начин е формирано и условието на Специалната теория: "Инерциална система K"(x", t") се движи спрямо неподвижна система K(x, t) със скорост v по осите Х"=Х." Да се приема априори, че това противостоене е симулативно, както прави тя, не е научен подход. Нали само благодарение на него се стига до Лоренцовите трансформации. Защото без този поляритет (при текст "системи K и K" се движат една спрямо друга...") не може да се състави уравнение, математиката не сработва. Но при нормалното противостоене на системи K и K", трансформациите на Лоренц имат решение, различно от това на Теорията. За яснота на предстоящия анализ следва да уточним: 1) диалектиката на Познавателния процес, 2) смисъла на основните физични величини, 3) решението на релативната маса и 4) решението на релативното време.

ИЗЛОЖЕНИЕ

1. Диалектика на познавателния процес
От философска гледна точка, Принципът на противоположностите поражда всесилната диалектика. Именно тя диктува хода на познавателния процес. Съгласно нея, придвижването към истината се реализира в три фази на познание, при което идеите на Специалната теория се явяват междинното второ, антитезно звено "обратна гледна точка". Т.е., те са преходната форма "отрицание на класицизма за създаване на противоречие". Нищо повече.

Това противоречие се разрешава в следващата трета фаза по схемата "отрицание на отрицанието" – затваряне на познавателния контур чрез синтезно връщане към дорелативните положения. Така окончателното решение на проблема се получава като сплав от истините на класическата теза и релативната антитеза, а неверните фрагменти отпадат. Варианти, отклонения, изключения от тази кръговратна (винтова) линия на познавателно напредване са невъзможни.

Тъкмо описаният трети етап на синтез е цел на настоящата статия. Време е съвременните философия и физика да осъзнаят тази диалектика на процеса и цялата нелепост на опитите за нейното игнориране.

2. Фиксиране смисъла на изходните величини и понятия
Обективната реалност е материална, пространствена и изменчива. Физиката обхваща тази картина, въвеждайки величините: маса – за нейната материалност, дължина – за нейната пространственост и време – за нейната изменчивост. Но до ден днешен не е наясно с логиката на тези основни понятия (Теорията обезобразява техния смисъл).

В това отношение нашата трактовка е категорична. В основата на Света стои дуалистична материя. Тя е едновременно източник и обект на своето развитие, което се дължи на силата на привличане между двете противни страни. Тази сила провокира деятелност – способност за действие, за самодвижение. [1]

На свой ред, материята формира силово пространство. А развитието на пространството стартира хода на времето. Основните физични величини представляват качествено-количествени определения на тази организация на Природата, а именно:

2.1. Терминът маса (m) означава количество материя.
2.2. Терминът енергия (E) означава количество способност за действие на масата.
2.3. Терминът дължина (L) означава количество пространство.
2.4. Терминът време (t) означава количество време.
2.5. По причина на своя дуализъм, материята се явява "заредена" с енергия, откъдето произтича нейното главно съотношение E/m=к – const. Параметърът к има смисъла на степен на наситеност на масата с енергия (или енергиен капацитет на масата). Съответно к=с², където факторът с е скоростта на светлината. От ненарушимото отношение E/m – const. следва:

2.5.1. Това съотношение е в сла за всяка точка от пространството.
2.5.2. При никакви обстоятелства не може да има маса без енергия (само маса), както и енергия без маса (само енергия).
2.5.3. При никакви обстоятелства масата не може да се превръща в енергия и енергията в маса.
2.5.4. При никакви обстоятелства енергията не може да се променя без промяна на масата.
2.5.5. Енергията може да се увеличава/намалява само чрез увеличаване/намаляване на масата.
2.5.6. Дуализмът на материята предопределя дуализъм и на масата и енергията.
2.5.7. Енергийните процеси не представляват предаване/приемане на енергия, а само преобразуване на енергията (и масата) от едното състояние в другото.

3. Уточняване решението на релативната маса

За разлика от схващането на Теорията, масата, като количество материя, следва да е несътворима и неунищожима. В частност, масата m_с на произволно тяло (corpus – лат.) следва да е константа, независима от никакви условия и предпоставки. [2, стp. 311-334]

Но, като количество дуалистична материя, тя ще се състои от две противоположни компоненти, зависими от скоростта – потенциална маса m_p (potentialis – лат.) и кинетична маса m_к (kinetikos – гр.). По-конкретно, масата (в покой) m"_с на движещо се тяло – система K", ще е константа. Същата m_с=m"_с в неподвижната система К ще се състои от съставките m_p (потенциална) със силови характеристики и m_к (кинетична) със скоростни:

m_с=m_p+m_к - const. – гледна точка К (3.1)

С увеличаване на скоростта v (на количеството движение Q") съставката m_p намалява, а съставката m_к расте и обратно. Нека уточним, който момент е ключов, че това, което Теорията (Физиката) нарича променяща се маса на тялото, всъщност е компонентата m_p (дължината L и времето t са нейни атрибути), понеже другата, m_к, не се поддава на измерване по силовите способи – чрез гравитацията или ускорението (като безтегловна и неинертна, тя остава скрита).

Следва връзката между маса m_p , гравитация и време: С увеличаване на скоростта v (на количеството движение Q") масата m_p намалява (килограмът намалява, става по-лек), гравитацията намалява (като пример: слаба гравитация – поява на динозаврите), секундата намалява (става по-къса) – времето ускорява своя ход.

И обратно: С намаляване на скоростта v (на количеството движение Q") масата m_p нараства (килограмът нараства), гравитацията нараства (динозаврите изчезват), секундата нараства (става по-дълга) – времето забавя своя ход.

Величината m_p извеждаме от енергийното уравнение:

m_р.c²=m"_с.c²-1/2m"_с.v² или m_р=m"_с.b (т.е. m=m".b) където b=(1-v²/c²)^1/2 (3.2)

Обратната гледна точка m"=m/b се получава по същия начин (или директно от 3.2). Но понеже тя е огледална, тук коефициентът е 1/b. Това, накратко, като принцип, са философията и физиката на масата. Дуализмът е навсякъде. Където "го няма" (при инерциалните системи) нещата не са изрядни.

4. Уточняване решението на релативното време

Сега ще покажем точно къде и как Теорията допуска грешка по отношение на времето. За целта първо трябва да обърнем внимание върху пълния вид на постановката, от която се извеждат Лоренцовите трансформации, а именно:

Инерциална система K"(x",t") се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X"=X. В момента на съвпадане на началата O"=O, от този общ център се излъчва светлинен сигнал надясно по X"=X. След време t в K , съответно t" в K" , фронтът на сигнала ще има координата x, съответно x" в K" . Търсят се съотношенията x"/x и t"/t .

Дебело подчертаваме, че единствено това условие води до зависимостите:

x"=1/b(x-vt) ; t"=1/b[t-(v/c²)x] – гледна точка К" (4.1)

Нека поясним: Видно от схемата, за съпоставянето (4.1) са нужни два часовника, в K и K", и събитието "светлинен сигнал", чиито параметри x, x" и t, t" се засичат (другата възможност е с три часовника – произтича от първата, сигналът е в неявен вид).

Като втори отговорен момент, за да няма място за спекулации, ще цитираме дословно текста за времето в оригиналната статия (А. Айнщайн – Към електродинамиката на движещи се тела, 1905, част I, §4, http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/), където, за удобство, само ще дадем горното обозначение на системите и ще добавим някои забележки с курсив. А ето и разсъжденията на автора:

"По-нататък да си представим, че часовникът, намиращ се в покой относно неподвижната система K, показва време t , а часовникът, намиращ се в покой относно движещата се система K" показва време t". Нека последният да бъде поставен в началото O" на координатната система K" (този замисъл елиминира светлинния сигнал). Колко бързо върви този часовник при разглеждане от неподвижната система (само с два часовника няма как да се установи)?

Величините x, t, t", отнасящи се към мястото, в което се намира този часовник, очевидно са свързани със съотношенията:

t"=1/b[t-(v/c²)x] (формулата е 3.1 – тук x е абцисата в K на светлинния сигнал)

и x=vt (тук x е абцисата в K на началото O")

По такъв начин t"=t.b , откъдето следва, че показанието на часовника (наблюдавано от неподвижната система) изостава..."

С една дума, Айнщайн стига до извода t"=t.b, поставяйки x=vt на мястото на x в зависимост (4.1). Очевидно е обаче, че двете абциси не са равностойни. Пред нас е неправомерно манипулиране на формула (4.1). Тя, съгласно изходната постановка, съпоставя параметрите x, t, t" на светлинния сигнал. Докато в сценария на цитираният текст това събитие е изхвърлено. А, с неговото отпадане, отпадат и граничната скорост с, и координатата x", и времето t". Тогава на кое събитие показанията t" и t сравнява авторът...и как ги сравнява, след като формули (4.1) се обезсмислят?

За да проличи още по-отчетливо цялата несъстоятелност на неговите разсъждения в този пункт, ще адаптирам проблемната постановка към изходната, като, на мястото на светлинния сигнал, поставя условен* такъв, чиято скорост е v. Т.е., в система K" челото на сигнала не напуска началото O" и значи е с координата x"=0 и време t"=0. А в система K , след време t , същото ще има координата x. Така положението е нагодено към трансформации (4.1), с резултат:

0=x-vt , респективно x=vt ; 0=t-x/v , респективно t=x/v (4.1*)

Следователно идеята на автора за x=vt ще е в сила само при x"=0, t"=0, което превръща постановката в класическа – в K тече събитието "движение на K", ерго, на условния сигнал с чело в O" ". Нищо повече! В случая просто няма как да се стигне до извод за отношението t"/t...освен по пътя на некоректни физико-математически действия (светлинният сигнал е сърцето на Теорията).

А тук ще дадем научно издържан подход за намиране на търсените отношения, изразяващ се в стриктно придържане към изходната постановка, с решаване докрай на изведените от нея трансформации. [3]

Накратко, поради разместването на системи К и К" , в К" отчетите x" и t" са мономерни (x"=x"_mon , t"=t"_mon), докато в К отчетите x и t се формират като двусъставни, сумарни (x=x_sum , t=t_sum). Т.е., точният вид на трансформации (4.1) е:

x"_mon=1/b(x_sum-vt_sum) ; t"_mon=1/b[t_sum-(v/c²)x_sum] – гледна точка К" (4.1)

Анализът показва, че x_sum=x_mon+v.t_sum , където x_mon е мономерната координата, съответна на x"_mon, а vt_sum е разстоянието OO", и t_sum=t_mon+(v/c²).x_sum , където t_mon е мономерното време, съответно на t"_mon, а (v/c²).x_sum е времева добавка за разстоянието OO". Заместването на сумарните величини води до коректното пряко сравняване:

x"_mon=x_mon/b ; t"_mon=t_mon/b (в обобщен вид x"=x/b ; t"=t/b ) – гледна точка К" (4.1)

x_mon=x"_mon.b ; t_mon=t"_mon.b (в обобщен вид x=x".b ; t=t".b ) – гледна точка К (4.2)

(ефектът от движението е отчетен без разместване на системите (O"=O))

И нека повторим извода: С нарастване на скоростта, секунда К" се скъсява, време К" ускорява своя ход. При гранична скорост с, математически изрядно dt" (секунда К") клони към нула (както и dх" – метър К"). [4]

5. Принцип на подобие

На база на направените уточнения, без постулиране следват изводите:

L"=L/b ; t"=t/b ; m"=m_с/b – гледна точка K" (5.1)
L=L".b ; t=t".b ; m=m_с".b – гледна точка K (5.2)

Комбинацията уравнения (5.1)-(5.2) говорят, че между системи K и K" е в сила подобие – Принцип на подобие (Принцип на различие в пропорция, зависеща от скоростта v). Това, в обобщен вид, се дава със съотношението:

(параметри K")=κ(параметри K) където κ е коефициент на подобие (5.3)

Съгласно (5.2), с нарастване на скоростта v, килограм K" се смалява, откъдето в същата степен се смаляват метър K" и секунда K". Т.е., мащабите на система K" се променят едновременно, в една посока и в еднаква степен (в Теорията промените са разнопосочни: метър K" се скъсява, секунда K" се удължава, килограм K" нараства). Мащабите на система K не се променят – липсва причина за това. Но изглеждат нарастващи, съгласно (5.1), като огледален ефект от смаляването на мащаби K". Зависимости (5.1)-(5.2) се потвърждават от опитите на Майкелсон-Морли, Толмен-Люис и др. [5]

6. Запазване формата на законите

Тук отново ще цитираме статията "Към електродинамиката на движещи се тела", част 1, §2 – А. Айнщайн (http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/):

"Законите, по които се изменя състоянието на физическите системи, не зависят от това, към коя от двете координатни системи, движещи се относително една спрямо друга равномерно и праволинейно, се отнасят тези изменения на състоянието."

Истинността на това положение не може да буди никакво съмнение...се разбира от само себе си. Иначе каква реалност би била тази, в която всяка система има свои закони?! Само че, както е известно, авторът влага в цитирания текст смисъла на действащ при системите Принцип на абсолютна относителност (тъждественост) и отрежда на последния ролята на Постулат (първи), което извънопитно начинание е под въпрос.

Ясно е, че зависимости (5.1)-(5.2) трябва безусловно да отговарят на цитираното изискване. Сиреч, задължително е да ги тестваме за съвместимост с "условие за запазване формата на законите". Проверката ще извършим със закона за гравитационното притегляне. За целта строим следната постановка: Платформа (система K") се движи по релси инерциално със скорост v спрямо неподвижната Земя (система K). Релсите са осите Х"=Х. Върху платформата има установка с маси m₁ и m₂ , чието разстояние R между центровете е успоредно на осите Х"=Х, ерго, на посоката на движение. Нека силата на привличане между масите да е с показание единица върху екрана на уреда.

Проверка изводите на Подобие за опит, позициониран в K" (на платформата).

Наблюдение в K": F"=G(m"_1.m"₂)/R"²=1
Наблюдение от K, съгласно (5.2): F=G(m"₁.b).(m"₂.b)/(R"².b²)=G(m"_1.m"₂)/R"²=F"=1

Резултат: В двете системи законът е един и същ (запазва формата си).

Сега преместваме установката върху неподвижната Земя при същите условия.

Проверка на изводите на Подобие за опит, позициониран в K (на Земята).

Наблюдение в K: F=G(m_1.m₂)/R²=1
Наблюдение от K", съгласно (5.1): F"=G(m₁/b)_.(m₂/b)/(R²/b²)=G(m_1.m₂)/R²=F=1

Резултат: Отново в двете системи законът е един и същ (запазва формата си).

На същия тест изводите на Теорията търпят провал, което е очаквано. Достатъчно е да посочим само нейното чудовищно издевателство над разума с "безкрайно голямата маса в нула дължина" и недоразумението: в dx"/dt" – dx" (метър K") клони към нула, dt" (секунда K") клони към безкрайност.

Всъщност, този завършек беше ясен и без тестване – знаем, че при подобие всички пропорции (закони) се запазват. В тази връзка обръщамe внимание, че законът на Планк E=h.f (h – const., f – честотата, респективно f=n/t – брой колебания n за единица време t), не покрива "условие за запазване формата на законите" , а именно: при E"=h.n/t" в K", имаме E=h.n/(t".b) в K и обратно – при E=h.n/t в K, имаме E"=h.n/(t/b) в K" . Т.е., запазването не се случва. Тогава би следвало да предположим, че въпросният закон не е наред?! Оправянето му се постига с корекция или така E/t=h.n/t, или така E=h.n.

7. Същност на Планковата константа

По принцип, енергията E е величина, която никога, никъде не зависи от времето t . В този смисъл формулата за енергия Е=f.h на М. Планк не е вярна!

Анализът на периодичните процеси [6], каквито всъщност са електромагнитните вълни, показва, че тяхната енергията Е е равна на постоянната енергия на един цикъл Е₀ (в случая Е₀=h), умножена по броя n на извършените цикли:

Е=Е₀.n=h.n където Е₀=h – const. (7.1)

Докато енергията за единица време E/t (или мощността N) на периодичните процеси, ерго на електромагнитните вълни, е равна на енергията h на един цикъл, умножена по броя на извършените цикли за единица време n/t (или честотата f на колебанията):

N=E/t=h.(n/t)=h.f (7.2)

И така, не енергията Е на електромагнитните вълни, а тяхната мощност N е пропорционална на честотата. Константата на Планк h представлява гранично дискретна порция енергия.

8. Атом на Демокрит

От главното съотношение на материята ще е в сила зависимостта:
E/m=E_р/m_р=E_к/m_к=Е₀/m₀=h/m₀ – const. (или Е₀=h=m₀c² и h/c²=m₀ – const.) (8.1)
Константата m₀ представлява гранично дискретна порция маса, "заредена" с енергията h. Масите m₀ следва да са неделимите частици на полевата материя (така наречения Етер) и на обектите от вещество. Т.е., частицата m₀ ще е неделимият атом на Демокрит, който изгражда Всемира. В този смисъл във всяка точка на пространството ще има маса m₀ и енергия h. Друга реалност (друга материя) не съществува. От съотношението h/m₀ – const. идва постоянната скорост c на светлината. Именно частиците m₀ светят, приведени в трептене. Константите m₀, h и c са главните определения на материята. Тук само ще спомена, че гравитационната константа е комбинация от тях и отчита линейната плътност на материята (линейната плътност на Етера, респективно, на пространството, респективно, на масите m₀).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въз основа на извлечените закономерности, можем да направим някои важни заключения. Когато система K" се задвижи инерциално спрямо неподвижна система K, двете системи вече представляват различни количества движение Q">Q. Но параметри (m", l", t") се променят едновременно, в една посока и в една и съща степен. Така тъждествените (при покой) системи застават в отношение на подобие. Следователно:

a) Запазване формата на законите – това е Природен закон.

b) По никакъв закон не може да се открие инерциалното движение – това е Природен закон.

c) По никакъв начин не може да се открие инерциалното движение – това е твърдение, което (5.1), (5.2), a) и b) опровергават. То е в сила само за изолирана лаборатория. Единствено тогава няма как да се установи дали κ от (5.3) е b или 1/b. А системи K и K" са свързани, откъдетосе получава:

(параметри K")=1/b(параметри K) – гледна точка K" (9)

(параметри K)=b(параметри K") – гледна точка K (10)

Това е обичайната, обикновената, природната математика. Двете страни на уравненията винаги са противоположни (произтича от Принципа на противоположностите). Друга математика не познаваме (защото не съществува).

Всички известни експерименти доказват, че материалната среда, наречена етер, е абсолютно неподвижна (пълното или частично увличане са наивни представи). [2, p. 365-385] Тя се състои от частици с маса m₀ и енергия h. Така етерът дава връзката "релативизъм-квантова механика".

Литература

[1] Николов А. – За движещата сила в природата и обществото.

http://alniko.log.bg/article.php?article_id=80360

[2] Николов А. –Към смяна на идеите във философията и физиката, София, 1999.

[3] Николов А. – Логико-математическо преосмисляне на Лоренцовите трансформации.

http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196

[4] Николов А. – Разгримиране (17), (18), (19) на Специалната теория.

http://alniko.log.bg/

[5] Николов А. – Извеждане трансформациите на Лоренц от опита на Майкелсон-Морли.

http://alniko.log.bg/article.php?article_id=108976

http://alniko.log.bg/article.php?article_id=108982

[6] Николов А. – Физика на полевата материя.

http://alniko.log.bg/article.php?article_id=97416
_______________________________________________________________________
Александър Николов © 2010-2013 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2013)