Реално погледнато, Специалната теория на относителността не е построена върху Принципа на относителност. Относителност означава неопределеност, нещо непознаваемо, не поддаващо се на изследване. Сетивно-мозъчният апарат ежеминутно ни дава да разберем, че Светът около нас е устроен на Принципа на качествено-количествената определеност. Затова е познаваем и измерим. Този принцип е навсякъде, включително в нашите сетива и съзнание – той обуславя здравия разум. А фактът, че съвременната физика е пълна с необясними абстракции, нелепи парадокси и неопределености, не може да се дължи на нищо друго, освен на допуснати грешки, подлежащи на отстраняване.

Ще започнем от самото начало. На базата на качествената определеност възниква науката Натурфилософия, оперираща с апарата на понятията. От количествената определеност произтича науката Математика, занимаваща се с взаимоотнасянето на числата. А едновременно от качествената и количествената определеност, като обединена математико-философска секция, се появява науката Физика, призвана да даде пълната картина на заобикалящата ни действителност. Ето защо физичните величини са двояки. Формират се като напълно определени двукомпонентни оператори (число).(понятие-мащаб). В тях друго няма. Оттук величината „дължина“ представлява дуализма (число).(метър), а  величината „време“ – дуализма (число).(секунда).

Тази фундаментална двойнственост навежда на заключението, че абстракцията „Единно пространство-време“ е заблуда. Защото метърът и секундата не се преплитат (друго за преплитане няма). Показва го проверката с Лоренцовите трансформации. Изходните величини x, c и t са напълно определени. В резултат се получават ортодоксалните зависимости: x=c.t, t=x/c , а с тях и еднозначните съотношения: x"=N.x ,  t"=N.t , където N=(1- v/c)^1/2/(1+ v/c)^1/2 .

Следва пример за поясняване на нулевия резултат от опита на Майкелсон-Морли: Вкусовите рецептори не усещат вкуса на слюнката; термо рецепторите не усещат температурата на тялото. Защо? Защото двойката агент-рецептор представлява тъждество, непознаваема неопределеност, относителност. А сетивата усещат и сигнализират мозъка само при резлики, при определеност. Това е всеобщият Принцип на определеност, идващ от квантовата същност на материята. Като потвърждение, интерферометрите на Физо и Саняк „усещат“ движението на система К", защото са позиционирани извън нея, в неподвижната система К (определеност=познаваемост). Докато в опита на Майкелсон-Морли уредът е в движещата се система К", е тъждествен с нея. По тази причина тук резултатът винаги ще е нула. Освен ако не разрушим тъждеството. Как?

Между пътищата „отиване-връщане“ на отправените наляво и надясно светлинни сигнали действа компенсаторен механизъм. Трябва да го развалим. За целта, на пътя „отиване“ на сигналите поставяме стъклена пластина с дебелина d=1мм. Изчисленията показват, че тогава ще се получи около 0,35мм разлика между гребените на двете вълни.

Но да се върнем на сетивната система. Вестибуларният апарат държи тялото изправено по линията на гравитационната вертикала. Той обаче усеща само отклоненията от нея (така е устроен). В зоната на самата вертикала се получава тъждество и усещането се прекратява. Затова тялото извършва непрестанно люлеене напред-назад. Областта около вертикалата остава непознаваема, представлява неотстраним елемент на неопределеност. Сиреч, определеността на нашето Познание е приблизителна. Абсолютната истина е недостижима.

Същото се потвърждава и от физиологията на окото. То изработва ляв и десен образ на визирания обект. Между двата образа, където се намира самият обект, окото престава да вижда. Обектът като абсолютна истина, остава недостижим. Това са ненарушими закони.

Изглежда обаче те не важат за Специалната теория на относителността. Тя безпрепятствено влиза в тъждеството на разглежданите инерциални системи и вади наяве техни отношения. Също така спокойно синхронизира часовници, хванала абсолютната истина на светлинните сигнали. Как постига тези невъзможни за постигане неща?

Отговорът е: Чрез тотална манипулация на мисленето…разбира се, от самозаблуда. А именно: За да представи своя първи постулат – движещите се една срещу друга тъждествени инерциални системи К"(x", t") и К""(x"", t""), – авторът е застанал в неподвижна система К(x, t). Друг начин не съществува. Следва непоклатимия закон: Две системи (К" и К""), отнасящи се еднакво към трета (система К), са еднакви помежду си. Или от равенството на отношенията К"/К=К""/К" ще са в сила тъждествата К"=К"", съответно x"=x"" и t"=t"". Между системи К" и К"" няма никакви трансформации, няма математика. С това Теориата приключва. Друг резултат от Принципа на относителност не може да се получи.

 Авторът обаче започва да импровизира. В разрез с всякаква логика иска да различава еднаквите системи (еднакви, но различаващи се). За целта фиктивно, според него, приема едната за неподвижна. Той е в пълно неведение, че правейки системите противоположни, внася определеност между тях, резултат от която са Лоренцовите трансформации. С една дума, Авторът тръгва с Принципа на относителност. Но после го изоставя и построява Теорията си върху Принципа на определеност. ¹

 Следващата стъпка отново е нелепо алогична – връщане към Принципа на относителност чрез уеднаквяване на вече фиксираните две противоположни гледни точки. Умосътвореният феномен „хем разлика-хем тъждество“ дава живот на известните парадокси. Тяхната несъстоятелност може да се демонстрира с опита на Майкелсон, преместен в неподвижния Етер, а наблюдаван от движещата се Земя. Тази обратна гледна точка дава удължаване на метъра и секундата (удължаването е мнимо, дължащо се на измерване със скъсените движещи се мащаби).

 Заключението е категорично: Специалната теория на относителността е грешна отначало докрай. По своята същност тя представлява Специална теория на определеността, но обезобразена с трагикомична относителност.

Справки

1. Николов А. – Към смяна на идеите във философията и физиката, С. 1999, част II – Принцип на определеността, стр.178-278

(Nikolov A. - Towards a change of ideas in philosophy and physics, Sofia 1999, part II - Principle of definiteness, p.178-278)

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Николов © 2010-2023 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2023)