В разгримиране (20) показах как се стига до обективно познание при Свят, подвластен на Принципа на противоположностите. А какъв е познавателният похват на базата на Принцип на абсолютна относителност, не зная. Може би нещо като стъкмяване? Длъжни да ни осветлят по въпроса са квалитетните институтски майстори на философски алтернативи. Но да продължа с явлението "дистанциране на релативистите от реалността". За пример ще посоча как те преднамерено, отгоре-отгоре претупват възловия експеримент на Майкълсън и Морли. Същият може да се причисли към типа "два часовника и светлинен сигнал". В него движещата се Земя е система K", а неподвижният Етер – система K.
Вместо цялостен анализ на опита, учените проследяват само движещата се дължина L". Гръмко разтръбяват съкращаването й (L=L".b) в унисон с Теорията и, зарязвайки другата фактология, се юрват след априорните маркери на Айнщайн. Оттук възникват най-малко три въпроса: 1) Защо не прецизират, че резултатът за дължината L=L".b е поглед откъм неподвижния Етер – гледна точка K? 2) Защо анализът не обхваща и съотнасянето на времената t/t"? 3) Защо не е изследвана обратната гледна точка K" – откъм движещата се Земя? Изобщо, лековата работа...и недодялана предубеденост. А ето реалните резултати от пълното изследване:
В правата посока: Поставям опита на движещата се Земя – система K", а го визирам от неподвижния Етер – система K (така е проведен в действителност).
Получен резултат: L=L".b ; t=t".b – гледна точка K (откъм Етера).
Извод: Движещите се дължина L" и време t" са по-големи от неподвижните L и t (b