Защото имам горчиви спомени от подобна поява на задгранични отличници. Визирам министрите от Кабинета „Сакскобургготски“ Николай Василев (същият, който преди месец-два беше предложен да ни „трифонясва“) и Милен Велчев. Говореше се, че двамата са препоръчани на Премиера от сина му Кирил, занимаващ се с финанси в Лондонския финансов център. Няма да е излишно да отбележа два конкретни, силно негативни факта, свързани с тяхната дейност.

Министър Н. Василев продаде БТК за смешната сума от около 250 милиона евро, като се има предвид, че предните правителства не я даваха дори за 600 милиона…искаха поне 800. Купувачът, чуждестранен Фонд, който така и не се разбра откъде и как се появи, след като придоби Телекомуникационната компания, две-три години по-късно я продаде за около милиард и сто евро. Правителството на С. Сакскобургготски съзнателно осуети всички опити на тогавашния Главен прокурор Никола Филчев да се добере до документите на тази сделка. И остана усещането за нещо нечисто, за задгранична връзка, дирижирала реализирането на феноменалната печалба.

М. Велчев пък извърши нещо трудно разбираемо, което също се потули. Като финансов министър 2002г, буквално няколко месеца след своето назначение, той, в условията на пълна тайна, извърши нещо като превалутиране на част от външния ни дълг. Така наречената „замяна“ се състои в следното (в съвсем опростен вид): До момента дългът на България е в Американски Брейди облигации с 2,5-3 процента лихва, които на световните пазари се търгуват по около  50 цента за долар дълг (самият Велчев ги е изкупувал на тази цена като водещ мениджър на банка „Мерил-Линч“). Преди въпросната сделка обаче те вече вървят по около 90 цента за долар, сякаш притежателите им са знаели за предстоящия ход на Българския финансов министър. Последният, без никакви колебания, трансформира старите книжа в нови еврооблигации с три пъти по-висока лихва – 7,5-8,5 процента, при това за 10-12 години напред. Картината се допълва от възможно най-неблагоприятния курс лев/долар в този момент – около 2,2 лв за долар.

Разбирате ли какви позитиви реализираха чуждите инвеститори от тази наща стъпка и, де факто, какви негативи натрупа България (без да броим не малките хонорари на посредници и юристи). Само с ценовата разлика беше гарантирана 40 цента чиста, безрискова печалба на един от основните държатели на облигации банка „Мерил-Линч“ (а, може би, наред с К. Сакскобургготски). От друга страна, силният долар в момента позволява с 1 долар да се закупят приблизително 2,25 броя от новите облигации (при цена около 50 евроцента), докато изгодно за нас е точно обратното съотношение (Велчев все едно извърши обмяна 2,2 лева за долар). Към всичко това прибавете и договорената нова убийствена лихва.

Вярно, тогава се говореше за идващ доларов скок над 3 лв за долар. Но това са страхове за лаици като мен. Един финансов министър би трябвало да е наясно със световните тенденции. И ето, не много време след тази сделка доларът вече се търгуваше за 1,5 лв, а след година-две падна и до 1,35 лв. (за кратко и до 1,25 лв).

За сведение, с оглед на слуховете и предположенията за лоша финансова перспектива, аз, със скромния си портфейл, също се насочих към  покупка на долари при цена 2лв за долар. Но, макар и начинаещ, го направих предпазливо, пробно, в не голямо количество. После се коригирах, като продължих да купувам на ниските цени, така че, в крайна сметка, формирах валутен пакет на средна цена 1,48 лв за долар (който впоследствие продадох на цена 1,85 лв за долар). А операцията на Велчев си остана щета за държавата, оценявана на около 1 милиард лева (това показаха анализите на независим одитор, за когото допълнително се дадоха милиони).

И обърнете внимание: Докато аз рискувах собствената си кожа и средства, прехваленият тогава специалист фактически си позволи да играе хазарт, без да извади нито лев от джоба си…за сметка на всички нас, през главата на Парламента (освен ако действията му не са били игра на некъдърник, а съгласувана с Лондонското Сити далавера, зад която стоят получени екстрени комисиони). И нищо. Както обикновено се случва, след критики, призиви за разследване, шикалкавене от негова страна, всичко постепенно мина и замина.

Така че, покрай многото красиви приказки и обещания, вече трябва да следим и за тяхното покритие. Сега уж сме по-печени. Но не се знае какви изненади може да ни поднесе живата реалност. За себе си смятам, че е разумно да приветствам новия демократичен полъх, внимавайки обаче много-много да не се опиянявам от него!