Дължа да съобщя, че "ПИСМО 4" е изпратено до считаните за физико-философски елит няколко десетки професори от БАН и СУ "Св. Климент Охридски".

_______________________________________________________________________

           Здравейте!

           След като показах несъстоятелните като физика и философия страни на двата постулата на Специалната теория (Philosophy&Physics – Criticism , http://alniko-knowledge.blogspot.com/), надявам се да Ви бъда полезен с пример за грешен и правилен трансфер на дължина между инерциални системи. 
           (половин страница прикачен файл)

           Поздрави!
           А. Николов

_____________________________________________________________________

Приложението към писмото е следното:

ПРИМЕР ЗА ГРЕШЕН И ПРАВИЛЕН ТРАНСФЕР НА ДЪЛЖИНА

МЕЖДУ ИНЕРЦИАЛНИ СИСТЕМИ

Постановка: Инерциална система K" се движи спрямо неподвижна система K със скорост v по осите X"=X . При относителен покой на системите, наблюдател K и наблюдател K" нанасят върху оста X" точки A" и B" и определят разстоянието между тях като дължина L₀. После система K" влиза в режим на инерциално движение.

А ето и примера:

Трансфер на дължина L₀ по неверните изводи на Специалната теория: Наблюдател K с часовник K засича времето t₁ за преминаване на дължината L₀ от точка B" до точка A" и получава измерена дължина L₁=t₁.v , която следва да има скъсената стойност L₁=L₀.b (където b=(1-v²/c²)^1/2). Той нанася дължина L₁ върху оста X като отсечка AB . Сега наблюдател K" с часовник K" засича времето t"₁ за преминаване на дължината L₁ от точка B до точка A и получава измерена дължина L"₁=t"₁.v, която следва да има скъсената стойност L"₁=L₁.b , т.е. L"₁=L₀.b² . На свой ред, наблюдател K" нанася дължина L"₁ върху оста X", а наблюдател K я измерва като скъсената стойност L₂=L"₁.b=L₀.b³ и т.н. Резултатът е ненормален (парадокс): дължина L₀ мистериозно се топи, без каквато и да е промяна на началното условие (едно условие – безброй решения).

Трансфер на дължина L₀ по верните изводи на Принципа на противоположностите: Наблюдател K с часовник K засича времето t₁ за преминаване на дължината L₀ от точка B" до точка A" и получава измерена дължина L₁=t₁.v , която следва да има скъсената стойност L₁=L₀.b – за наблюдател K , т.е. за неподвижната гледна точка, е в сила коефициент b. Той нанася дължина L₁ върху оста X като отсечка AB . Сега наблюдател K" с часовник K" засича времето t"₁ за преминаване на дължината L₁ от точка B до точка A и получава измерена дължина L"₁=t"₁.v, която следва да има удължената стойност L"₁=L₁/b , респективно, L"₁=L₀ – за наблюдател K", т.е. за движещата се гледна точка, е в сила огледалният коефициент 1/b (мерена със скъсения метър K", ерго, със скъсената секунда K" (време K" тече по-бързо), дължина L₁ се явява удължена). Това е нормалният резултат – щом условието не се променя, при наблюдател K" се връща изходната дължина L₀ (едно условие – едно решение).

___________________________________________________________________

За любопитните ще отбележа, че писмото е без ответна реакция.