Дължа да съобщя, че "ПИСМО 5" е изпратено до считаните за физико-философски елит няколко десетки професори от БАН и СУ "Св. Климент Охридски".

_______________________________________________________________________

              Здравейте!

              Относно решението на предложения неотдавна примерен трансфер на дължина,

            Моля, рагледайте с нужното внимание прикачената статия (дава да се разбере откъде тръгват заблужденията и бедите на релативизма). Накратко, тъй като в Природата не стават чудеса, ерго, не съществуват парадокси, ето в какво се състои допуснатата грешка: 

            По зададено условие "Инерциална система K" се движи спрямо неподвижна система K със скорост v по осите Х"=Х, при което върху Х е нанесена дължина L ", Специалната теория открива зависимост L=L".b, където L" е дължина L, измерена откъм система K". И сега:       

            – Изрядната математика, въртейки действието в кръг (по затворен контур), фиксира изписването на тази зависимост като L=L".b, L"=L/b, L/L"=b и L"/L=1/b.

            – Изрядната философия също следва кръгов (по затворен контур) определителен процес – от издигнатата теза L, към формиране на нейната антитеза L"=L/b и връщане обратно за учредяване на крайната синтезна форма L=L".b .

            – Изрядната физика, на свой ред, би следвало да изпълни кръгов (по затворен контур) преход от система K в система K" и обратно, при което отиването в K" установява връзката между системите, но в обърнат, огледален образ – L"=L/b, а връщането в K постига нейното огледално на огледалното изражение, т.е. нейното изправяне до L=L".b . Така L" и L стават две гледни точки на една и съща зависимост – нейната форма се запазва и в K, и в K". Тъкмо резултатът L=L".b, L"=L/b се потвърждава при правилно и цялостно решение на опита на Michelson-Morley ("Извеждане на Лоренцовите трансформации от експеримента на Майкелсон-Морли" - http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/3488).

             Специалната теория обаче, в пълно неведение по същността и физиката на своите действия, приключва задачата само с отиване в K". Получава връзката L"=L/b между системите и я обявява за абсолютна, знаем защо. После, считайки че вече се движи извън заданието, нещо като чиста математика, стига и до нейния изправен "абсолютен" вид L=L".b . Именно с него осъществява правилния трансфер на дължината L₀. Докато в обратната посока, по силата на своята сътворена абсолютизация, прилага съответен сътворен израз L"=L.b, стоящ извън текстовото условие. Сиреч, Теорията не запазва формата на установената зависимост.

             Всъщност, горните и още възлови моменти са разработени в десетки статии (http://alniko-knowledge.blogspot.com/). Говоря за наистина научен подход...по Принципа на противоположностите. Другото е от Лукавого! 

             И понеже считам мълчанието пред знание под въпрос за тежък негатив, скоро ще публикувам статия, в която, наред с надлежно коригираната дефиниция на втори постулат на Теорията, представям и законното еднотипно обяснение на опитите на Michelson-Morley (1881), Roemer (1676), Bradley (аберация - 1728), Sagnac (1913), Fizeau (1851), изясняващо въпросите около абсолютния покой и неговата неоткриваемост.

            Поздрави!

            Александър Николов    

 ___________________________________________________________________

            Под "примерен трансфер на дължина" имам предвид примера от "ПИСМО 4". А прикачената към "ПИСМО 5" статия е: "ТОЧЕН ФОРМАТ НА ЛОРЕНЦОВИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ – НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ЕДИННОТО ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ"

За любопитните ще отбележа, че и "ПИСМО 5" е без ответна реакция.